Това едно от по-ранните ми духовни произведения и една от най-публикуваните ми статии. Написването на статията бе провокирана от честите наблюдения за това как много християни влизайки в храма не знаят как да се държат в него; извършват кръстно знамение с ръкомахане, като че ли гонят мухите около себе си; целуват иконите по начин, по който екстрасенсите се зареждат с „положителна аура” или енергия и т. н.
„Как да се държим в църква” излезе в списанието „Търновски епархийски вести”, брой 1, 2002; във приложението на великотърновския вестник „Борба” брой 117 от 20 юни, брой 122 от 27 юни, брой 127 от 4 юли, брой 132 от 11 юли и брой 137 от 18 юли 2008 година. Във вестника статията бе публикувана със съкращения и е озаглавена „Как да се държим Божия храм”. На 6 март 2009 година статията е излезе в „Православие БГ”.
Господ е нашият Небесен Баща, Който безкрайно обича Своите деца – всички хора на земята. И като любящ баща, Той ни кани да отидем при Него, да посетим Божия дом.
Но какво е Божият дом? Това е сградата за обществено богослужение. Храмът още се нарича и “църква”, което означава “събрание”. Господ е навсякъде, но най-вече Той проявява Своите благодатни сили в местата, Които са Му посветени, това са храмовете. Или, като ги определи св. ев. Матей – “дом Божий” (Мат.21:23). Църквите се отличават не само по своята архитектура, но и по своята вътрешна уредба и украса. Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.
Съвременните църкви са изградени по образеца на старозаветната скиния и Йерусалимския храм. Те се състоят от три части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар (жертвеник). (1)
Ако обикнем Бога, нека откликнем и на Неговата покана, когато чуем, че бие църковната камбана - да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.
Но преди да сторите това, бих искал да отправя няколко препоръки за правилното държане в храма, които са възприети от светата Православна Църква.
Според църковното времеизчисление, денят започва още от предния ден, след залеза на слънцето. Съгласно това предписание православният християнин започва да се подготвя за празничната служба още от следобеда на предишния ден. Той запалва кандилото пред домашния иконостас, отива в Дома Божи на вечерно богослужение, вечеря лека храна, прочита определени глави и стихове от Библията, посочени в църковния календар, за да може да разбере и внимателно да следи това, което се извършва в църквата на другия ден. Казва вечерните си молитви и след това ляга да спи. Препоръчително е отиващият в църквата вечерта да легне по-рано, за да може на следващия ден да бъде отпочинал и бодър и навреме да отиде на богослужение.
Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията. По пътя за храма се казва Иисусовата молитва, която звучи по следния начин: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния” (2). Когато чуе биенето на камбаните, се казва молитвата “Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марио, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души.” (3)
Не е правилно да се влиза в църква след началото на светата Литургия. Редно е да се отиде в храма още на утренята, т. е. това църковно богослужение, което се извършва преди Литургията. Закъснелият прилича на слугата, поканен на пир от самия цар, а когато пристигнал, гостите вече се били нахранили и господарят разговарял с тях. (4)
Влизането в храма трябва да се отличава от влизането в друга обществена сграда. Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени. Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени в дънки, с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте. Това се препоръчва от Църквата с цел вярващите да не се разсейват, особено младите и неукрепналите във вярата, които по човешка немощ могат да бъдат изкушени с блудни помисли и телесни страсти. Затова е добре жените да идват в храма прилично облечени.
Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма. Ето какво казва св. ап. Павел: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Затова, спазвайки думите на св. ап. Павел, жените не трябва да мислят, че ще бъдат по-малко модерни, а с християнско съзнание да отидат на църква. (6) Това е вярно, защото, ако всяка жена дойде в храма, облечена по последния писък на модата, то той ще заприлича на модна къща, а не на дом за молитва и покаяние. (7) Също така, според Православната Църква, мъжете трябва да стоят по време на богослужение от дясната страна на храма, а жените - от лявата. (8)
Пристъпвайки в храма, православният християнин се прекръства и прави лек поклон, а след това си казва наум молитвата при влизане в църква. Тази молитва се намира във всеки православен молитвеник. Тя е поздрав, отправен към Стопанина, Когото посещава – Господ Бог в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. (9)
Всеки богомолец трябва се кръсти правилно. Православното кръстно знамение се извършва бавно и прилично по следния начин: събират се трите пръста на дясната ръка, а останалите два пръста се прегъват към дланта. Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества - Божественото и човешкото - на нашия Господ Иисус Христос. По този начин богомолецът извършва кръстния знак, слагайки ръката на челото, корема и на двете рамена (отдясно наляво). (10) Това показва, че ние отправяме молитвата си към Господ Иисус Христос, нашия Спасител, умрял за нас на кръста и също така изразяваме желанието си да служим на Бога с ум, сърце и добри дела. Правейки кръстното знамение, православният християнин казва наум молитвата: ”В името на Отца (поставяйки ръката на челото) и Сина (на корема) и Светия Дух (на дясното и ляво рамо). Амин!” (11) Следва малък поклон с привеждане на главата. (12) Както вече споменах, не е редно кръстенето да става бързо, махайки с ръка. На подобно кръстене св. Йоан Златоуст казва: “На това махане (неправилно несъсредоточено кръстене – бел. прев.) бесовете се радват”. (13)
Влизайки в храма, православния християнин купува свещи, записва имената на близките си за здраве и за упокой на починалите. (14)
Паленето на свещи има дълбок и древен духовен християнски смисъл, който води своето начало още от Стария Завет. Сам Иисус Христос нарича Себе Си светлина (Йоан 8:12; 9:15). Употребата на свещи е била необходима през първите три века, когато християните били жестоко преследвани и извършвали богослужението предимно нощем или в катакомбите, където е било тъмно. (15)
След купуване на свещите богомолецът отива да ги запали. Редът на палене и произнасяне на молитвите пред иконите е следният: първа е иконата на Иисус Христос, пред която трябва да се запали свещта и да се прочете молитвата: “Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за роднини и приятели”. След това се отива пред иконата на Пресвета Богородица. Там се казва следната молитва: “Майко Божия, закриляй ме под твоя покров!”. Богомолецът отива при останалите икони в храма. Палейки свещи за починали, произнася молитвата: “Господи, упокой душите на твоите починали раби (изреждат се имената) и направи вечна тяхната памет”. Молитвите пред иконите трябва да се казват много тихо или наум, за да не се пречи на останалите. (16)
Много често в днешно време се наблюдава следната картина: някои християни, молейки се пред иконите, ги докосват или изобразяват с ръце кръст върху иконата, а после целуват пръстите, с които са докоснали иконата. Това не е правилно. Иконата предразполага вярващия към молитва. Гледайки изображенията, той мислено и сърдечно се устремява към Небесния Отец. Иконата не е и в никакъв случай не може да бъде, както мислят някои, източник на “биополе”, или да съдържа някаква “аура”, с които човек би се заредил, докосвайки иконите. Това е измислен човешки предразсъдък и не съответства на Христовото учение. Изисква се с благоговение вярващият да пристъпи към иконите и, както вече споменах, да се прекръсти, да целуне иконата и да запали свещ. (17)
Не е правилно, когато християнинът говори в църква и безпричинно сменя мястото си по време на богослужението. Още по-недопустимо е по време на св. Литургия да се излиза от храма. Изключение се прави само в краен случай. Такива хора се оприличават на търговците, които Господ изгонил с бич (камшик) от храма.
Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение. Седенето се допуска при четенето на Апостола (по време на Апостола се четат определени откъси от посланията на св. апостоли и книга Деяния на св. апостоли) (18), пеенето на причастния (това е литургична песен, по време на която свещениците се причастяват) и по време на проповед. (19)
Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:
1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.
2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.
3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.
4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни. (20)
5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.
6. “Отче наш” - това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. (21)
Има периоди, когато Православната Църква не разрешава да се коленичи. Кои са тези дни? На този въпрос изчерпателен отговор ни дава 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. (22)
По време на цялото богослужение християнинът трябва да стои на едно място, с изключение на няколко момента: целуването на Светото Евангелие на утренното богослужение, при целуване на Светия Кръст, когато свещенослужителя миросва и др.
Погрешно постъпват някои вярващи, които отиват да целуват Светото Евангелие след прочитането му на света Литургия, или се опитват да докоснат и целунат свещеническите одежди. Това не бива да се прави, защото се пречи на свещеника да служи, а също така може да се разлее Св. Потир и дискосът със Св. Дарове. Тези, които искат да се доближат до свещеническите одежди, трябва да помолят за това и отецът, след като свали горната одежда, я поставя върху вярващите като прочита специална молитва за здраве. (23)
Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? - Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение...”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог...”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н. (24) Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.
След като свърши Литургията, тези богомолци които не се причестили се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си - дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб. Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.
След като свърши Св. Литургия, християнинът не трябва да остава в храма и да говори със своите приятели или познати, а трябва да целуне някои от иконите, да се прекръсти и да прочете молитва след излизане от църква. Тази молитва също се намира в православния молитвеник. После той се завръща у дома, за да занесе на близките си църковното благовестие и да разкаже съдържанието на прочетения апостол, Евангелие и свещеническата проповед.
Всеки православен християнин трябва внимателно да следи за богослужението, да не се разсейва, мислейки за всекидневните житейски неща. В противен случай той не може духовно да се разположи за молитва и да разбере протичащата църковна служба.
И вторият момент, на който бих искал да съсредоточа вниманието ви, това е печалната картина, която редовно можем да наблюдаваме в нашите храмове, т.е. как богомолците на големите празници, като на Йордановден, Цветница, Великден и др. превръщат Божия дом в пазар със своето небогоугодно поведение; как, желаейки по-първи да вземат светена вода, обръщат съдовете с осветената течност, а за да се сдобият с върбови клонки, блъскат другите и свещеника, или пък с огромното си желание да вземат в къщи Пасхалния огън, забравят за благоговейното държание в църквата. Това не трябва да се случва в храма. Така те извършват голям грях!
Надявам се, че след тази беседа всеки от присъстващите, когато отиде в дома Божи, ще се старае да спазва всички посочени църковни предписания. Надявам се също така, че ще помогнете и на вашите близки благоговейно да се държат в църквата. С това ще внесете своят принос не само за своето духовно усъвършенстване, но ще помогнете на вашите роднини, приятели и познати да тръгнат по пътя към духовното спасение.
Конец! И слава Богу!
----------------------------------------------
Бележки
1. Павлина Апостолова Духовна светлина”, Сливен, 1994, с. 41-42
2. Пак там, сс. 10-11
3. Молитвеник, Изд. Пловдивка митрополия, Пловдив, 1996, с. 28
4. П. Апостолова “Духовна светлина” Сливен, 1994, стр. 1
5. Пак там, с. 11
6. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник” бр. 8, април, 2000, с.7
7. Павлина Апостолова “Духовна светлина”, гр. Сливен., 1994, с. 11
8. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник”, бр. 8 април 2000 г., с.7
9. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, стр. 1
10. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”, с. 620
11. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994 г., с. 5
12. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
13. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”, с. 620
14. Павлина Апостолова, “Духовна светлина” гр. Сливен., 1994, с.11
15. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, с. 23-24
16. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, с. 11-12
17. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, с. 13-14
18. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
19. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд.”Ветезда”, стр. 8
20. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 174
21. Пак там, с. 262-263
22. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд. ”Ветезда”, стр. 8-9
23. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 245
24. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен., 1994, с. 14-15
Литература
1. Павлина Апостолова Духовна светлина”, Сливен, 1994.
2. Молитвеник, Изд. Пловдивка митрополия, Пловдив, 1996.
3. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник” бр. 8, април, 2000.
4. “За молитвата”, - ”Полный православный молитвослов”.
5. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991.
6. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993.
7. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991.
8. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд.”Ветезда”.
