Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 16 януари 2009 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.
Църквата се намира се около 150 метра на юг от левия бряг на реката Янтра, от северната страна на храма „Св. Четиридесет мъченици се намирал девическия монастир „Св. Богородица Темнинска”. В неговите околности се извисявала и монастирската църква „Св. Успение Богородична”, където цар Калоян положил мощите на Св. Филотея Търновска, живяла през 9 век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртя де Арджеш. През 14 век цар Иван Александър (1331-1371) изпратил първата си жена Теодора в този монастир, където тя против волята си станала монахиня. Същата орис очаквала и втората царска съпруга, еврейката Сара-Теодора. Тя прекарала остатъка от живота си в тази духовна обител, като станала духовна невеста на Нашия Господ Иисус Христос.
На мястото на споменатия по-горе монастирски храм в Асеновата махала, е построена нова църква със същото име. Както предполагат историците този Божий дом е изграден върху основите на стария православен молитвен дом. Не е известна точната дата, а само че това е станало той е издигнат в началото на 13-ти век. Той е бил част от Великата Лавра (лавра - голям православен монастир с много килии, стопански постройки и няколко църкви) на „Св. Четиридесет мъченици”.
Влизайки в храма богомолецът в притвора бива посрещнат от две старини икони, които са най-вероятно вече от две столетия. Това са образите на Св. Георги Победоносец и Св. Мина. Влиза се през една дървена врата в средната част на този Божи дом. Тук не може да се възхитим на уникална дърворезба и на стари икониа също така и на Царските двери, които се намират в средата на иконостаса и са богато изографисани с много красиви орнаменти. В ляво от Царските двери се намира единствената във Велико Търново чудотворна икона на Св. Богородица в сребърен обков. За чудодейната сила на тази икона свидетелства табелката, намираща се в долната част на Богородичния образ, написана на два езика – български и английски: „Това е същата тази икона, която се споменава в Летописната книга като чудотворна. По време на турското владичество, според преданието, с молитвите и с помощта на тази Богородична икона били излекувани децата но турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза”. Действително, върху долната част на обкова разчитаме следния гръцки надпис: „О, каква благодарност изпитах от чудесата ти, срещу Опасността и с благоговение оставям този малък дар, и с благодарност и вяра се моля на Теб Богородице, опора, надежда, спасение! Търновски Макариос, 1809, ноември 29...” От южната и северната страна на стените до иконостаса могат да се видят два забеежителни триптиха. Първия триптих се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос седнал на царския трон, Св. Богородица държи на ръцете малкия Христос и икона която изобразява благославящия Иисус Христос. Втория триптих представен от икони с ликовете на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец и Св. Архангел Гавриил. В средната част на православен молитвен дом можем да видим повредена от времето икона, на която са изобразени сцени от живота на Сина Божи и Неговата Майка – Дева Мария. Същата икона, но в по-запазен вид може да бъде видяна и в друга търновска църква „Св. Св. Кирил и Методий”. В хармония със старите икони, иконостаса и владишкия трон са стенописите, направени неотдавна. Те, както и пейките стенописи и пейките за богомолците, са принос на свещеника Иван Пенков и местните дарители, чиито имена са изписани над входа в средната част и в западната част на предверието на храма
В източната част на двора на храма се намира малко гробище, където са погребани свещенослужителите които служели някога в този Божи дом.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване не желаната треба и да платят посочената такса за извършване на исканото частно свещенодействие.
Конец! И слава Богу.
-----------------------------------------------------
Използвана литература
Драганова, Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.
