Тази статия е преведена от руски. Тя разказва какво се случва на човека след смъртта му. Искрено се надявам , че този превод ще накара хората а да се замислят за смисъла за живота и за живота след смъртта. Статията бе отпечатан в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 година.
(Този случай е станал в Почаевска община, Кременцка околия, село Ласковец на 18. 8. 1936 година)
“Аз бях малограмотна, със слабо здраве, но обичах Св. Църква, често ходех там да се моля. Няколко дни, преди онзи дивен случай, който стана с мене, аз, стоейки на двора, чух глас: “Марийо, приготви се, в първия понеделник след празника Успение Богородично ти ще заспиш в три часа следобед и ще спиш два дена”.
Погледнах наоколо, но никого не видях, а гласът три пъти повтори тези думи. Аз повярвах и започнах да се приготвям: още по-често ходех в църквата, изповядах всичките си грехове, които с Божията помощ успях да си спомня, причестих се със св. Христови тайни. Когато настъпи посочения ден, от сутринта си приготвих място в плевника и казах на близките си да ме не безпокоят и сами те да не се безпокоят, тъй като всичко е предсказано преди една седмица.
През деня, около два часа, докато рязах дърва с един стар човек, усетих слабост и разбрах, че вече е време да отида в плевника, на онова място, което предварително приготвих. Дойдох, прекръстих се и започнах да се моля, но силната немощ ме накара да легна върху сеното. Започнах да се завивам с чаршафа, но не успях и останах безчувствена. Започна дивния сън, предречен от Божия глас. Видях светъл юноша, който ме хвана за ръката и поведе по стълбата нагоре. Огледах се и видях тялото си не прикрито с чаршаф. Когато за почнахме да се издигаме, попаднахме в много мрачно и тъмно място. Там видях страшни зли духове. Юношата ми каза: “Прекръсти се, това е злобен свят.” Издигахме се все по-нагоре и по-нагоре. Пътя ни минаваше през смрадно и отвратително място. Там злите духове ни показаха беззаконни дела, които хората вършат на земята. От там дойдохме на мястото на смирението. Злите духове не можеха да гледат на смирените души, а отправяха очите и ръцете си надолу и стояха като мъртви, а Ангелите пееха : “Благословен Грядый во имя Господне”. Те водеха по митарствата душата на един грешник, която много желаеше да отиде в Царството Небесно. Но Ангелът й каза: “Твоята душа няма място там, защото трябваше да служиш на Бога”. Отправихме се в посока към изгрева слънце. Неочаквано видях един старец, облечен в сияеща одежда. Това бе светителят Николай Велики Чудотворец Тук юношата ни остави и се скри, а светителят Николай ме благослови и каза: “Тъй като ти винаги ми се молиш, ще ти покажа обителите на Светиите и мъченията на грешниците. Върви след мене.”
Тръгнахме по тясна пътека. Скоро стигнахме до висока планина. Аз изнемогнах и не можех да се изкача, но Св. Николай намокри пръстта с вода, намаза устните ми и започнах да вървя с лекота. Когато се изкачихме на планината, видяхме големи Царски Двери, подобни на църковните. Преди да се приближим, те се отвориха. Там стоеше множество народ. От едната страна стояха мъжете, а от другата – жените и в средата малките деца. Това бяха душите на починалите хора. Спрях се, а Св. Николай започна да разпъжда тълпа от деца, за да направи пътека за минаване, а след това ми даде знак с ръка да вървя след него. Каза ми да позная роднините си, които отправяха молба за да се помолят за тях на Бога. След това светителят ме заведе в голяма и много светла Църква и там видях на престола във Велика слава Спасителя и Божията Майка до Него, обкръжена с множество Ангели и Св. Божии угодници, които Го умоляваха да помилва целия свят. Също така и Божията Майка със сълзи умоляваше Сина Си, а Ангелите вземаха тези сълзи и оросяваха иконите, които се обновяваха по този начин. Божията Майка молеше: “Сине Мой, прости на тези хора, понеже те не знаят какво вършат”.
Спасителят Й каза: “Заради Тебе Аз ще оставя света за известно време.” Божията Майка ми заповяда да предам на хората да се каят за греховете си и да се молят на Бога, защото огромно Божие наказание очаква земята, ако не се покаят. А на Св. Николай бе казано: “Покажи й обителите на Светиите и мъченията на грешниците.” Светите мъченици, пострадали за Христовата вяра, бяха в голяма слава и с златни венци. Видях и Божиите угодници, красота и слава, която е трудно да се изкаже с човешки език. След това Св. Николай ми показа къде се намират маловерните християни, там където има малко светлина. А на друго място бяха грешниците, разпънали Христа. Там е страшна и непрогледна тъмнина. Оттам слязохме надолу, където беше много студено – всичко беше в лед. Тук страдаха хората, съгрешили в монашеството, както и мирските свещеници. А оттам стигнахме до една страшна и тъмна река, от която излизаше черна пара. Тук се спрях, а Св. Николай в същия момент се оказа на отсрещната страна и ме извика при него. Но аз се страхувах и не знаех как да премина. Тогава видях опъната през реката върва отдолу и влакънце отгоре. Светителят Николай каза: “Върви по връвчицата, и се дръж за влакънцето”. И аз преминах. Той ми каза: “Виж тази река”. И поясни: “На Страшния Съд тук ще горят с голям пламък и ще се мъчат в тази река магьосниците, блудниците, разбойниците, пияниците, подпалвачите, пушачите на тютюн и други грешници”. Освен това ми бе показано как една жена седеше и преливаше вода от едно глинено гърне в друго, което, като се напълнеше започваше да прелива обратно от пълното в празното и така тя никога нямаше почивка, тъй като доливаше в млякото вода, за да го продава. Оттам се приближихме към голямо мазе, където стоеше човек в дълга одежда с ключове. Когато, по молба на Св. Николай, първата врата се отвори, ние видяхме, че злите духове опалваха в огъня хората, слагаха ги на наковалня и ги биха с чукове, както се кове желязото. Тези мъчения бяха заради хула против Светия Дух. Когато се отвори втората врата, там изтръгваха езиците на хората и ги забиваха в стената. Това са страдания за клевета. Когато се отвори третата врата, там имаше голяма бездна, а в средата й имаше огромен стълб. Около този стълб бяха завързани хора, а отгоре имаше казан с вряща смола, която кипеше и пръскаше по главите на завързаните хора – те страшно викаха. Тези мъчения бяха за това, че се обличаха и разголваха за съблазън на другите в разни срамни дрехи, и така отивали на църква и други места. Зад четвъртата врата разпъваха на стената хората, извъртаха ръцете и краката им, затова, че се кръстеха неправилно. Зад петата врата хората се биеха с камъни един други. А от тези камъни излизаше мраз. Това са страдания заради гордостта. Когато отвориха шестата врата, там хората ходеха с краката си по остри камъни. Това бе заради кражби и скриване на грехове при изповед. Зад седмата врата, в ушите на хората бяха сложени тръби и свиреха на тях. Караха ги да танцуват върху остри камъни за това, че обичаха музика, тоест светска музика с развратно съдържание, ходили на танци, играли в компании, развличали се с различни забавления. Отвориха осмата врата. Там се мъчеха хора в кипяща смола. Злите духове ги изваждаха от смолата, със сила ги хвърляха на земята и те се превръщаха в пънове, а когато удареха с крак по тези пънове, те се превръщаха отново в хора. Това бе мъчение за гняв. Оттам отидохме в противни и срамни места, където имаше голяма яма. В нея се намираха множество гадове и между тях две жени. Гадовете изсмукваха от тях кръв. Така измъчваха вещиците за това, че правели магии, за да навредят на чуждите крави. На друго място бе показано как извиваха главите на хората, за това че говорили в храма и се оглеждали по време на Светата Божествена Литургия. Други слагаха на масата, подаваха им отвратителна нечистота и ги караха да ядат. Така измъчват хората за преяждане. Също така ми показаха как измъчваха за развод. Там бяха мъже и жени, заковани заедно така, че главата на жената стигаше до краката на мъжа, а главата на мъжа до краката на жената. След това видях как слагат хората на каруци, в които са набити остри пирони, и ги возеха така, че от тях течеше много кръв. Това е мъчение за клевета, заклеване с Божието име и произнасяне напразно името на Бога. Оттам слязохме по стълбата надолу. Имаше огромна горяща пещ, която гореше със силен пламък. Светителят ми каза, че в този огън измъчват за лъжепророчество и за вземане на изгубен кръст. Отново се качихме по стълбата нагоре и влязохме в прекрасна благоуханна градина. Светителят каза, че това е място на праведните и преподобните. Отново влязохме в същата Църква, и аз пак видях Престола и във Великата Слава Спасителят с разпрострени ръце и около Него Божията Майка, обкръжена от множество Ангели и Светии. Чух глас: “Елате при Мен всички трудещи се и обременени, тъй като при Мен, има много жилища. Аз на никого няма да откажа, само спазвайте заповедите Ми, които ви дадох”. И обръщайки се към мене, Спасителят ми каза: “Кажи на свещениците и монасите да поучават народа. Дадох им власт, те четат Евангелието, и заповедите ми, но не ходят по тесния път, а по широкия и водят други след себе си”. След това Божията Майка каза: “Разкажи на хората всичко, което видя и още кажи, че самоубийците няма да наследят Царството Божие и още кажи за всеки починал да четат Псалтир, неговата душа има път в Царството Божие, а на когото не четат, на него пътя на душата му е препречен от врага на човешкия род – дявола. Тя каза родителите да не плачат за починалите, понеже се разрешава да се плаче само в молитва. Също така да не погребват починалите без свещеник. В краен случай, ако няма свещеник, трябва да се вземе икона (или кръст) и да се носи пред ковчега. Също така да се погребват и младенците. Младенците – това са Ангели, но за съжаление, за тях не се грижат, както трябва – това е противно на Бога. Има още такива родители, които проклинат децата си, които чрез това родителско проклятие ще бъдат слепи Ангелчета на онзи свят. Случва се децата да се родят мъртви, за тях трябва да се раздава на бедните милостиня, за да се молят и те за този младенец. Има и такива жени, които отравят плода си. На онзи свят те ще виждат пред себе си децата си убити. Има жени, които мислят че тези деца ги няма и няма да ги има, но на Страшния Съд Господ ще им даде да разберат и такива майки вечно ще се измъчват! След това Божията Майка ми каза: “Иди и разкажи всичко, което ти позволявам. А онова, което не ти позволявам, не говори, ако го кажеш, то няма да проживееш и един ден и ще си вземеш грях на душата. Иди и се моли за всички познати и непознати, и за тези които мразят и обиждат”.
Причестиха ме със Светите Христови Тайни. След това се появи същият юноша и Божията Майка му каза: “Отведи я там, където е била”. Когато вървяхме, юношата ми каза: “Погледни, как Ангелите носят чашата на Божия гняв”. Видях как два Ангела носеха чаша и пееха песен, която не можах да разбера. Разбрах, че чашата с Божия гняв ще я излеят във водата. Юношата ме заведе до тесен тъмен проход, и ми каза да вървя нататък сама, но аз се страхувах и не исках да вървя. Юношата ме блъсна и аз се събудих.
Според думите на очевидци, които будели Божията робиня Мария, когато след това я завели у дома и я разпитали, тя веднага им отговорила: “Защо ме будихте и не ме оставихте на мира, а ме наричахте по име “Мария”! Това всичко навреди, защото когато ме водеха по митарствата, то бесовете, които ни срещаха, силно пристъпваха към мене и искаха да ме изскубнат от ръката на юношата като викаха страшно: “Махай се, махай се от тука, защото те викат!”. А вие ме викахте, нали!”. Близките се опитвали да я будят, но напразно. През цялото време спала като мъртва и изобщо не дишала. И ако не бе предупредила предварително, то биха я сметнали за починала. Сънят продължил от понеделник 15.00 часа до вторник 21.00 часа – едно денонощие и шест часа.
Всичко това е записано по думите на Мария Андреевна Зинневич, която живеела в село Ласковец, Почавеска община, Кременцка околия, Волнска област.
Превод от вестник “Исцелись с верой”, от 9.2001 г., абонаментен код 41769.
Конец! И слава Богу.
сряда, 12 юни 2002 г.
неделя, 20 януари 2002 г.
За Възкресенението Христово
Статията излезе в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 година.
Остана съвсем малко време до момента, когато православните ще отбележат големия и светъл празник Пасха или Възкресение Христово. Тази година Пасхата се пада на (виж: църковния календар относно дата на празнуването на Велик ден в тази година) и се празнува цяла седмица - Светла седмица, три дни от която съставляват Великден. Тогава всеки православен християнин ще поздрави ближния с думите : “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”), а ближният трябва да отвърне: “Воистина возкресе!” (“Наистина възкръсна!”).
Кой е Иисус Христос? Какво е сторил, за да се възхвалява така силно от православния свят? Защо празникът се нарича Възкресение Христово? – на тези и други въпроси ще получите отговори в тази статия.
Иисус Христос е единороден Син Божий, Когото Бог Отец изпрати на земята, за да изкупи греховете на човечеството чрез кръстната смърт. След подигравките и кръстните мъки, Иисус Христос умрял и в същия ден бил погребан в една пещера. Изминали три дена. В първия ден на седмицата трите жени – мироносци – Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли да Го помажат (този обичай е бил практикуван по онова време). Когато пристигнали видели, че надгробния камък бил отместен. Жените влезли и видели Ангел Господен, който седял от дясната страна на гроба и силно се уплашили. Небесният посланик им казал: “Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тука. Ето мястото, дето бе положен” (Марк. 16:1-9).
Ето така, според Св. евангелист Марк, е станало Възкресението Христово или възкръсването на нашия Господ Иисус Христос.
Нека тази година всеки от нас достойно да се подготви, за да посрещне този велик и светъл Христов празник. Подготовката трябва да се състои в следното.
Първо - да постим. С въздържанието от определена храна ние укротяваме страстите и се подготвяме за приемането на Св. Причастие. Второ, което е също много важно, да водим духовен пост – да се предпазваме от греховни помисли, мечтания и т. н. Трето, да се стараем да водим истински християнски литургичен живот. Четвърто, спазвайки поста, трябва да изповядваме греховете си пред свещеника. И пето, вече подготвени, със страх Божий да пристъпим към Св. Тайнство Евхаристия, тоест да се причастим и да не повтаряме отново старите грехове.
Също така, всеки трябва да посрещне Великден в храма, с боядисани яйца и козунак, които след празничната Пасхална Св. Литургия се благославят от свещеника и се раздават за здраве.
Накрая , бих искал да спомена за пасхалната традиция, за боядисването на яйца и за приготвянето на козунаците.
За боядисването на яйца Свещеното Предание разказва, че Св. Мария Магдалина поднесла едно яйце на император Тиберий и го поздравила: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”). Императорът се усмихнал и подигравателно поизнесъл: “Как един умрял човек може да възкръсне? Това е абсурд! Ако наистина е станало така, нека яйцето да промени цвета си!” Св. Мария Магдалина му отговорила: ”Както това яйце може да даде нов живот и от него може да се излюпи пиле, така и Синът Божий възкръсна от мъртвите, за да даде нов живот на човечеството”. След тези думи яйцето в ръцете на императора е станоло червено. Императорът останал смаян.
Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, пролята за нас, човеците. А самото яйце, по думите на св. Мария Магдалина е символ на нов духовен живот за човека.
“Аз съм хляба на живота” (Йоан. 6:53) – казал Иисус Христос. Затова, ние, православните християни приготвяме козунак на Пасха по специален начин: красиво оформен и подсладен, което символизира сладкия духовен живот, към който ние трябва да се подвизаваме през кратковременното ни пребиваване тук на земята. Това може да се постигне само тогава, когато започнем да водим истински християнски литургичен живот, като се стараем да спазваме Христовия Завет.
Затова, нека всеки се очисти от греховете си, с чиста душа и сърдечна радост да посрещне в храма този прекрасен Господен празник - Възкресение Христово и да поздравим ближния си: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”).
Конец! И слава Богу.
Остана съвсем малко време до момента, когато православните ще отбележат големия и светъл празник Пасха или Възкресение Христово. Тази година Пасхата се пада на (виж: църковния календар относно дата на празнуването на Велик ден в тази година) и се празнува цяла седмица - Светла седмица, три дни от която съставляват Великден. Тогава всеки православен християнин ще поздрави ближния с думите : “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”), а ближният трябва да отвърне: “Воистина возкресе!” (“Наистина възкръсна!”).
Кой е Иисус Христос? Какво е сторил, за да се възхвалява така силно от православния свят? Защо празникът се нарича Възкресение Христово? – на тези и други въпроси ще получите отговори в тази статия.
Иисус Христос е единороден Син Божий, Когото Бог Отец изпрати на земята, за да изкупи греховете на човечеството чрез кръстната смърт. След подигравките и кръстните мъки, Иисус Христос умрял и в същия ден бил погребан в една пещера. Изминали три дена. В първия ден на седмицата трите жени – мироносци – Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли да Го помажат (този обичай е бил практикуван по онова време). Когато пристигнали видели, че надгробния камък бил отместен. Жените влезли и видели Ангел Господен, който седял от дясната страна на гроба и силно се уплашили. Небесният посланик им казал: “Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тука. Ето мястото, дето бе положен” (Марк. 16:1-9).
Ето така, според Св. евангелист Марк, е станало Възкресението Христово или възкръсването на нашия Господ Иисус Христос.
Нека тази година всеки от нас достойно да се подготви, за да посрещне този велик и светъл Христов празник. Подготовката трябва да се състои в следното.
Първо - да постим. С въздържанието от определена храна ние укротяваме страстите и се подготвяме за приемането на Св. Причастие. Второ, което е също много важно, да водим духовен пост – да се предпазваме от греховни помисли, мечтания и т. н. Трето, да се стараем да водим истински християнски литургичен живот. Четвърто, спазвайки поста, трябва да изповядваме греховете си пред свещеника. И пето, вече подготвени, със страх Божий да пристъпим към Св. Тайнство Евхаристия, тоест да се причастим и да не повтаряме отново старите грехове.
Също така, всеки трябва да посрещне Великден в храма, с боядисани яйца и козунак, които след празничната Пасхална Св. Литургия се благославят от свещеника и се раздават за здраве.
Накрая , бих искал да спомена за пасхалната традиция, за боядисването на яйца и за приготвянето на козунаците.
За боядисването на яйца Свещеното Предание разказва, че Св. Мария Магдалина поднесла едно яйце на император Тиберий и го поздравила: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”). Императорът се усмихнал и подигравателно поизнесъл: “Как един умрял човек може да възкръсне? Това е абсурд! Ако наистина е станало така, нека яйцето да промени цвета си!” Св. Мария Магдалина му отговорила: ”Както това яйце може да даде нов живот и от него може да се излюпи пиле, така и Синът Божий възкръсна от мъртвите, за да даде нов живот на човечеството”. След тези думи яйцето в ръцете на императора е станоло червено. Императорът останал смаян.
Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, пролята за нас, човеците. А самото яйце, по думите на св. Мария Магдалина е символ на нов духовен живот за човека.
“Аз съм хляба на живота” (Йоан. 6:53) – казал Иисус Христос. Затова, ние, православните християни приготвяме козунак на Пасха по специален начин: красиво оформен и подсладен, което символизира сладкия духовен живот, към който ние трябва да се подвизаваме през кратковременното ни пребиваване тук на земята. Това може да се постигне само тогава, когато започнем да водим истински християнски литургичен живот, като се стараем да спазваме Христовия Завет.
Затова, нека всеки се очисти от греховете си, с чиста душа и сърдечна радост да посрещне в храма този прекрасен Господен празник - Възкресение Христово и да поздравим ближния си: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”).
Конец! И слава Богу.
сряда, 16 януари 2002 г.
* * * * * *
Стихотворението излязло в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.
На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.
Конец! И слава Богу.
На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.
Конец! И слава Богу.
* * * * * *
Това стихотворение бе отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.
Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!
Конец! И слава Богу.
Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!
Конец! И слава Богу.
вторник, 15 януари 2002 г.
Духовното състоние на съвремената младеж
Статията бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 г.
В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.
Конец! И слава Богу.
В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.
Конец! И слава Богу.
Абонамент за:
Публикации (Atom)