Три притчи

Първата притча е превод от руски и моя дебют в прекрасния българския сайт "Бъди верен" - http://www.budiveren.com/
Публикацията на притчата в сайта се състоя на 23 ноември 2010 година.

- © 2010 Бъди верен

ИМА ЛИ ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ ГРЯХ

Един старец влязъл в аптека и попитал аптекаря:
- Имате ли лекарство против грях?
- Имаме, – отговорил аптекарят и започнал да изброява. - Изрови корените на послушанието, събери цветовете на душевната чистота, откъсни листа на търпението, събери плодовете на нелицемерието, не се опивай с виното на прелюбодеянието, всичко това изсуши с пост и въздържание, сложи го в тенджерата с добри дела, посоли със солта на добротолюбието, добави щедростта на милосърдието, и във всичко това сложи праха на смирението и коленопреклонението. Вземай по три лъжици на ден страх Божи, обличай се в дрехата на праведността и не влизай в празнословие, иначе отново ще изстинеш и ше се разболееш.”

Из “Лекарство против греха. Подробна изповед”
Превод: Виталий Чеботар

Силата на Кръста

Три момичета минавали през железопътен прелез и се оказали между два влака, но и трите останали живи. Недалеч от тях стояли бесове и горещо спорели:
- Ти защо не хвърли първата под влака? - крещяли си те един на друг, - душата й беше наша!
- Не можах. На гърдите й висеше кръст!
- А ти защо се забави? Втората беше без кръст, можеше да хвърлиш нея! - извикал друг.
- Макар и без кръст, но тя се осени с кръстното знамение.
- А ти пък защо пропусна? Третата беше невярваща!
- Така е, но майка й я беше прекръстила преди път с думите: „Върви с Бога!”

Службата на двата ангела

В Рая имало два ангела. Първият постоянно си почивал на един облак, а вторият непрекъснато прелитал от земята до Небето. Почиващият си ангел решил да попита другия:
- Ти какво само летиш нагоре-надолу?
- Аз нося просби към Бога, които започват с думите «Помогни ми, Господи!…». А ти защо, през повечето време стоиш без работа?
- Защото моята задача е да отнасям на Бога посланията, които започват с думите: «Благодаря Ти, Господи…».

Из „Християнски притчи”
Превод: Десислава Главева

ВЕЛИКДЕНСКИ ПОДАРЪК

(разказ)

Този разказ бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Една сутрин на бюрото на едно момченце на име Василий бяха оставени две яйца: пасхално и шоколадово. Великденското яйце бе направено от дърво, боядисано в червен цвят, а отстрани изписано със златни букви “ХВ” – “Христос възкръсна”. Шоколадовото яйце, наречено Киндерсюрприз имаше вътре играчка. То бе завито в блестящо фолио и обичаше много да се хвали. След като попадна на бюрото шоколадовото яйце веднага започна да се хвали:
– Знаете ли, – обърна се то към обитателите на бюрото, – че за мен има реклама по всички телевизионни канали?
– Не, не знаем... – отговориха моливите, показвайки любопитните си отрити нослета от дървената чаша.
– Ех, къде съм попаднало! – Възкликна яйцето Киндерсюрприз. – Аз съм най-добрият подарък на децата. Аз съм вкусно шоколадово яйце, вътре в мен винаги има нова играчка. Децата много се радват, когато ме видят.
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? – Обърна се телефонният указател към яйцето. – Ами можете ли да научите децата на нещо полезно?
– Ех, колко сте скучни! Животът е даден веднъж и трябва да го изживеем, весело с игри, – отговори Киндерсюрприз.
– А вие как мислите? – попита справочникът Великденското яйце:
– Аз мисля, че трябва да се живее по Божията воля, да се обича Бога, да се живее угоден Богу живот. Разбира се, можем да се повеселим и да поиграем с нещо, но играта и веселието не трябва да бъдат цел и смисъл на живота. Необходимо е да учим децата да живеят с Божиите закони, за да могат те да бъдат щастливи и спасени.
– Колко е скучно всичко това! Не, аз не съм съгласен с вас! – Възрази шоколадовото яйце.
През това време в стаята влязоха момчето Василий и майка му. Малчуганът се втурна към бюрото, взе великденското яйце и радостно възкликна:
– Великденско яйчице? Майко, да знаеш как обичам великденските яйца. Напомня ми, когато ходихме с теб на Възкресение в църквата. Този празник е толкова прекрасен.
После Василий видя яйцето Киндерсюрприз.
– А това какво ли е?
Майката отговори:
– Това също е яйце, само че шоколадово. Това е подарък от леля ти Катерина.
Момчето разгърна фолиото и отвори яйцето. Играчката не му хареса и той я хвърли в чекмеджето при другите играчки. После с шоколада пиха чай. И повече за това яйце никой не спомена. А Великденското яйце момчето го запази за цял живот. То му напомняше за най-добрите мигове на детството и понякога го предпазваше от лоши постъпки. В най-тежките минути от живота си Василий изваждаше от чекмеджето дървеното яйце, казваше си “Христос възкръсна” и на душата му ставаше по-леко и Господ винаги му помагаше във всичките му начинания.
Из в-к “Исцелись верой”, брой 5, 2002 г.

Превод от руски: Виталий Д. Чеботар

* * * * * *

Стихотворението излязло в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.


На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.


Конец! И слава Богу.

* * * * * *

Това стихотворение бе отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.


Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!

Конец! И слава Богу.