Църквата „Св. Марина” – един от шедьоврите на Колю Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 28 ноември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ” и в енорийското списание „Търновски епархийски вести”, бр. 9 (юли), 2009 г., гр. Велико Търново в рубриката “Велитърновските светини”.

Храмът се намира в центъра на Велико Търново на ул. „Срацин”, 12. Мястото на което е издигната църквата се намира в пределите на някогашната махала „Марно поле”. Едва през второто десетилетие на 20 век махалата става част от града. След временното преименуване в квартал „Толбухин” днес районът отново си връща старото си име.
С разрастването на махалата през 19 век възниква остра нужда от построяване на нов дом за молитви и поддържане на православната вяра за неговите жители. Един дълбоко вярващ от селището на име дядо Кольо Мамето подарява на Българската Православна църква част от своята си градина. Няма данни, кога бил започнът, но със сигурност е бил приключен на 17 юли 1850 година, и изцяло е изцяло е дело на майстор Колю Фичето. Четири години по-късно, църквата била осветена от гръцки архиерей.
Този духовен дом бил еднокоробен и разполагал със площ 26 на 10 метра, и нямал кубе. До храма била издигната камбанария. Тя се намирала в северната страна от църковната ограда. Камбанарията разполагала със специална стая, в която се съхранявали ценните църковни вещи. Построяването на храмове с отделни камбанарии е било запазената марка на Колю Фичето. Тук функционирало и тъй нареченото църковно килийно училище. По-късно благодарение именно на това училище било изградено читалище „Искра”. То задоволявало духовните нужди на жителите на махалата и било построено изцяло построено от църковни дарения.
Силното земетресение което през 1913 година повредило камбанарията и след непрекъснато рушене 30 години по-късно тя се срутва. Междувременно кварталът се разраснал чувствително и храмът не можал да побира богомолците. Разширяването на храма започва през 1931 година. Издига се и нова камбанария. Но този път тя не стои отделно от църквата, а е част от църковната сграда. По това време са изографисани и подарени икони за иконостаса от един тогавашен великотърновски бизнесмен – Атанас Велев. Със паричните пожертвования от местните вярващи след девет години от началото на разширяването на „Св. Марина”, храмът е бил цялостно изрисуван от големия руски иконописец Николай Ростовцев.
Красив иконостас разделя средната част на храма от олтара. Той е дълъг пет и половина метра, а висок – 5 метра. Изработен около 1850 година от майстори-дърворезбари от град Трявна. Той е направен от орех, и има изящна цялостна резба и фина изработка. По-късно за тази църква се изработват от дърво, владишкия трон и четири по малки иконостаса.
В храма „Св. Марина” се съхраняват и се използват и до днес стари църковни вещи - дискоси, купел, бакъри за вода Св. Потир и др. са от преди две или три столетия. Също така църквата съхранява и използва по време на църковните си служби и богослужебни книги. Най-старата от тях е от 1698 година. В храма има и множество икони. Но най-забележителни са двете иконите – на Иисус Христос и на Св. Богородица с малкия Христос, която е и най-старата икона в този православен молитвен дом. Тя е изработена в далечната 1870 година.
Първия свещенослужител в храма „Св. Марина е бил свещеника Георги Дивитаков, по прякор Мечката. Той е един от активните участници на строежа на тази църква. Днес в „Св. Марина” служат четирима свещеника – председател на църковното настоятелство свещеноиконом Леонид (Сень), йерей Георги (Данков), йеромонах Даниил (Манев) и йерей Михаил (Хаджиев).
Днес храма „Св. Марина остро се нуждае от нова стенна иконопис. За това откри банкова сметка за събиране на средства за осъществяване това богоугодно дело. Тя е: Църковното настоятелство при храм „Св. вмчца Марина”, гр. Велико Търново, Централна Кооперативна Банка, сметка: IBAN: BG57 CECB 9790 5051 4049 00, BIC: CECB BGSF.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване на желаната треба и да платят посочената такса.
Храмът е отворен всеки ден от 7.00 до 19.30 часа.

Конец! И слава Богу.

----------------------------------

Използвана литература

1. „Храм „Св. Марина” – град Велико Търново”, сп. Търновски епархийски вести”, бр. 6, 2002 г.
2. „Православен храм „Света великомъченица Марина”, (брошура), Велико Търново, 2008 г.

Църквата „Св. Успение Богородично” има чудотворна икона на „Св. Богородица”

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 16 януари 2009 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Църквата се намира се около 150 метра на юг от левия бряг на реката Янтра, от северната страна на храма „Св. Четиридесет мъченици се намирал девическия монастир „Св. Богородица Темнинска”. В неговите околности се извисявала и монастирската църква „Св. Успение Богородична”, където цар Калоян положил мощите на Св. Филотея Търновска, живяла през 9 век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртя де Арджеш. През 14 век цар Иван Александър (1331-1371) изпратил първата си жена Теодора в този монастир, където тя против волята си станала монахиня. Същата орис очаквала и втората царска съпруга, еврейката Сара-Теодора. Тя прекарала остатъка от живота си в тази духовна обител, като станала духовна невеста на Нашия Господ Иисус Христос.
На мястото на споменатия по-горе монастирски храм в Асеновата махала, е построена нова църква със същото име. Както предполагат историците този Божий дом е изграден върху основите на стария православен молитвен дом. Не е известна точната дата, а само че това е станало той е издигнат в началото на 13-ти век. Той е бил част от Великата Лавра (лавра - голям православен монастир с много килии, стопански постройки и няколко църкви) на „Св. Четиридесет мъченици”.
Влизайки в храма богомолецът в притвора бива посрещнат от две старини икони, които са най-вероятно вече от две столетия. Това са образите на Св. Георги Победоносец и Св. Мина. Влиза се през една дървена врата в средната част на този Божи дом. Тук не може да се възхитим на уникална дърворезба и на стари икониа също така и на Царските двери, които се намират в средата на иконостаса и са богато изографисани с много красиви орнаменти. В ляво от Царските двери се намира единствената във Велико Търново чудотворна икона на Св. Богородица в сребърен обков. За чудодейната сила на тази икона свидетелства табелката, намираща се в долната част на Богородичния образ, написана на два езика – български и английски: „Това е същата тази икона, която се споменава в Летописната книга като чудотворна. По време на турското владичество, според преданието, с молитвите и с помощта на тази Богородична икона били излекувани децата но турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза”. Действително, върху долната част на обкова разчитаме следния гръцки надпис: „О, каква благодарност изпитах от чудесата ти, срещу Опасността и с благоговение оставям този малък дар, и с благодарност и вяра се моля на Теб Богородице, опора, надежда, спасение! Търновски Макариос, 1809, ноември 29...” От южната и северната страна на стените до иконостаса могат да се видят два забеежителни триптиха. Първия триптих се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос седнал на царския трон, Св. Богородица държи на ръцете малкия Христос и икона която изобразява благославящия Иисус Христос. Втория триптих представен от икони с ликовете на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец и Св. Архангел Гавриил. В средната част на православен молитвен дом можем да видим повредена от времето икона, на която са изобразени сцени от живота на Сина Божи и Неговата Майка – Дева Мария. Същата икона, но в по-запазен вид може да бъде видяна и в друга търновска църква „Св. Св. Кирил и Методий”. В хармония със старите икони, иконостаса и владишкия трон са стенописите, направени неотдавна. Те, както и пейките стенописи и пейките за богомолците, са принос на свещеника Иван Пенков и местните дарители, чиито имена са изписани над входа в средната част и в западната част на предверието на храма
В източната част на двора на храма се намира малко гробище, където са погребани свещенослужителите които служели някога в този Божи дом.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване не желаната треба и да платят посочената такса за извършване на исканото частно свещенодействие.

Конец! И слава Богу.

-----------------------------------------------------

Използвана литература

Драганова, Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий”

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 9 януари 2009 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Този храм се намира на най-високата част в болярския град – във старинния квартал Варуша, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий”, 31. Църковната летопис гласи, че този Божи дом е дело на прочутия вече майстор Кольо Фичето, като в тази историческа справка за пръв път той бива наричан български архитект. Интересен е и да фактът, че освен архитект и строител Колю Фичето е и църковен дарител на този храм - неговата лепта са два светилника, направени от желязо върху които благодарните съвременници са изписали имената на щедрия ктитор.
През един от зимните месеци султана Абдул Меджит подписва ферман с който удовлетворява молбата на Българската православна община в Цариград за построяване на Божи дом в Търновград. Храмът „Св. Св. Кирил и Методий” започнал да се строи на 10 март 1860 година. Грубият строеж на църквата приключи на 8 октомври на следващата година, а довършителните работи свършват чак на 14 април 1863 година. На 4 октомври 1872 година храмът е тържествено осветен от българския епископ Иларион Макариополски. Подобно на катедралния и този Божи дом е бил изграден в доста кратък срок. Мястото, на което е издигнат, е старо оброчище посветено на Св. Атанасий, затова първоначално църквата е носела неговото име.
Църквата е трикорабна, куполна псевдобазилика с балкон и открит нартекс намиращ се в западната страна. Главния вход на храма се намирал в южната страна. Също така е имало и втори вход, тъй наречен второстепенен вход. Той се намирал в западната страна. Максимално изнесените крила на емпориума (балкона) и централната му площадка илюзорно представят идеята за седемте райски небета.
По време на земетресение което през 1913 година куполите на притвора и над наоса са били разрушени. Трусът разрушил и този красив църковен корниз, изпълнен в характерният за Колю Фичето стил. По-късно църквата „Св. Св. Кирил и Методий” е възстановена, но притворните и наосните куполи не са били построени отново, също и дъговия корниз. Не отстъпват по красота и останалите арки и сводове, които с прецизното око на строителния майстор изящно и хармонично са съединени с кривите линии на балкона. Подът първоначално е бил направен от каменни плочи.
Това е първия за старопрестолния град Божи дом с лята камбана и камбанария над притвора. В южната част на църковния двор се извисява самостоятелна кула с часовник-камбанария. И днес старинния часовников механизъм на кулата, на всеки половин час известява на жителите на квартала точното време. Тя е построена 23 години по-късно от самия храм, което сочи и надписът на бяла каменна плоча. До камбанарията се намира малко гробище, където са погребани свещеници, служели в този православен молитвен дом.
Величествения иконостас в храма е направен през 1872-1874 години от двама майстори-марангози от Калофер, ученици на Ботьо Петков, които по-късно геройски загиват по обсадата на Дряновския монастир, като активни участници в четата на Бачо Киро.
Не може да не се спре вниманието и владишкия дървения трон, украсен с уникално и богато дърворезба. Но всеки, влязъл в храма остава възхитен от старата икона, на който са изобразени сцени от живота на Иисус Христа и Неговата Майка – Дева Мария, както и плащиницата, на който е изобразен Нашия Господ Иисус Христос след разпъването Му на кръста.
В тази възрожденска църква са служили известни български архиереи, сред които Иларион Макариополски, Партений Софийски, Климент Търновски, Антим 1, Йосиф, Филип, Софроний, и еп. Варлаам Драговитски. Днес в храма „Св. Св. Кирил и Методий” служи протойерей Илия Пенков.
През 1964 година храмът „Св. Св. Кирил и Методий” е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Преди 13 години, през 1995 година е извършена архитектурна и художествена консервация, с укрепване на конструкцията на камбанарията. През 2005 година от архитект Д. Колева бе изготвен проект за заснемане, консервация, реконструкция и експониране на църквата. Този проект спечели частично финансиране.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване на желаната треба и за платят посочената такса.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.
3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

Катедралата „Рождество Богородично” в Старата столица е поредно великолепно творение на Кольо Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 12 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”.

Храмът „Рождество Богородично” се намира на улица „Иван Вазов” 25, близо до окръжната библиотека „П. Р. Славейков”. Този православен Божи дом е също така е и катедрален храм. Подобно на църкви „Св. Марина” и „Св. Никола”, катедралата „Рождество Богородично” в старата столица е дело на прочутия майстор на Кольо Фичето.
Строежът започна през 1842 година. За рекордно кратък срок, само за две години храмът бил построен. Всички средства са събрани от доброволни пожертвования от вярващите от махалата. Като основен строителен материал са използвани камъни от дялан пясъчник. В сградата най-вече изпъква величествения главен корниз, във форма на двойна кобилица и е изграден от червени тухли и камък. Църковната фасада се поддържа от четири колонки и прозорците са във форма на елипса й предават оригиналност и ефирност. Не по-малко са забележителни и двата реда капители, намиращи се в средната част на този величествен молитвен дом. Подът е бил от мраморни плочи, църковните сводове са изградени от тухли и хоросан. В храма освен главния вход има още и един вход състоящ от две странични симетрично разположени врати. Тези врати водят към външните храмови странични аркади.
Храмът е трикорабен, без камбанария и кубе. Камбанарията бе построена като отделна сграда и се намира на тридесетина метра от църквата. Също така и камбанарията, като и самата храмова постройка е изградена от камъни от дялан пясъчник.
На 1 април 1913 година по време на голямото земетресение църквата „Рождество Богородично” била напълно разрушена. След 24 години, през 1937 година на мястото на разрушения храм, бил построен нов катедрална църква, със същата фасада, съхранена благодарение на гипсов макет изработен от Леон Филопов. Днес този макет на храмовата фасада се пази в Историческия музей във старопрестолния град. През 1951-1952 години църквата била изографисана от двама български художници – Д. Гюдженов и Н. Кожухаров.
Днес в храма „Рождество Богородично” служи свещеника Асен Стоянов Иванов.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба, трябва да отидат в храма за да се запишат при служителката на пангара . Също така това може да се направи и по телефона, на е (062) 62 37 44.
Всеки делничен ден в този Божи дом се извършват сутрешни и вечерни богослужения. Сутрешната църковна служба, наречена утреня започва от 8.00 часа и продължава близо един час. Вечерното богослужение, наречено вечерня започва в 17.00 часа. В неделни и празнични дни в храма се извършва Св. Божествена Литургия, която започва в 9.00 часа и продължава близо два часа.
Храмът е отворен всеки ден от 7.45 до 18.00 часа.

Конец! И слава Богу.

-------------------------------------------

Използвана литература

1. Николова, Я., Драганова,Т., „Велико Търново. Пътеводител”, София, 1965 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.

Църквата „Св. Никола” – свидетел на съдбовни исторически събития и храм на духовното просвещение

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 5 декември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ”

Според данните от църковния летопис през 1834 година започва строителството на храма „Св. Никола” в живописния търновски квартал „Варуша”. Той започнал да се изгражда от прочутия през 19 век строителен майстор Иван Давдата. Една година по-късно майстора си взел помощник – младия калфа Кольо Фичето. Младия помощник се представил като много способен ученик и след като Иван Давдата тежко се разболял, предложил на църковното настоятелство храмът да бъде завършен от талантливия му ученик. Така през 1835 година църквата била завършена, а калфа Колю Фичето получил титлата майстор. На 6 декември 1836 година е осветена от митрополит Иларион Критски. Три години по-късно, през 1839 година тук се открива църковно училище за момчета. Пръв учител в това килийно школо е бил Петър Николов от гр. Елена. През 1843 година до църквата е построено красиво взаимно училище, в което пръв даскал е Никола Златарски ,благодарение на когото през 1844 година бил създаден в старата столица и първият църковен певчески хор. На следващата година благодарение на игуменката от арбанашкия монастир „Св. Николай”, Теодора тук се открива и взаимно училище за момичета. През 1849 година в двора на църквата се построява и втората сграда, предназначена за църковната просвета на децата. След 20 години в едно от помещенията намиращи се на църковна територия се слагат основите на градското читалище „Надежда”. През 1872 година е завършено строителството на църковната камбанария. След Освобождението, през септември при храма „Св. Никола” отново се възстановява дейността на училището.
След голямото земетресение което е станало през 1913 година търновската катедрала „Св. Богородица” е разрушена и до възстановяването на този храм, „Св. Никола” изпълнява ролята на катедрална и първенствуваща църква. През 1936 година, храма е изографисан от трима талантливи художници – Господин Желязков, проф. Ст. Иванов и Георги Богданов. През 1947 година в притвора на църквата е построен параклис „Св. Евтимий Търновски. На 12 март 1994 година в този православен молитвен дом е ръкоположен за епархийски владика Великотърновски митрополит Григорий. През 1995 година се извършва ремонт на църковната камбанария и параклиса, а също така се извършва изографисването на самата църква. На 3 март 1995 година се възстановява учебния процес в църковното неделно училище с 60 ученика.
Църквата е трикорабна базилика. Иконостасът е с уникални размери и изработка, дело на неизвестен тревненски майстор дърворезбар. Близо 200 църковни икони са творения на прочутите зографи от Трявна.
Днес в храма „Св. Никола” служи свещеника Славчо (Иванов). Той води занятията и в църковното неделно училище и е основоположник на редица благородни инициативи за привличане на младите хола в духовния живот и в лоното на Светото Православие.

Конец! И слава Богу.

--------------------------------------------

Използвана литература

1.Станева, Св. (съставител) „165 години храм „Св. Николай” град Велико Търново” – брошура, Велико Търново, 2001 г.
2. Драганова,Т., Попова, Сн., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1977 г.
3. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1982 г.
4. Драганова,Т., Попова, Сн., Димитров, Й., „Пътеводител Велико Търново”, София, 1984 г.