БРОЙ И СТЕПЕНИ НА АНГЕЛИТЕ

Този материал бе публикуван на 03 юли 2009 г., в енорийското списание „Търновски епархийски вести”, бр. 9 (юли), 2009 г., гр. Велико Търново в рубриката “Богословие”.

Учението на Св. Православна Църква за сътворението на ангелския свят е догматически формулирано в началния израз от Никео-Цариградския символ на вярата: “Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. В този първи член е даден израз на църковното учение за появата на духовния свят (“небе” - “невидимото”) преди сътворяването на материалната действителност (“земя” – “видимо”).
Има се предвид цялостната творческа дейност на Бога, отразена предимно в свещените книги на Стария Завет. Именно в този контекст стои библейско-богословската тема за началото и развитието на ангелологичната идея, засвидетелствана в старозаветното и новозаветно Откровение.
Думата “ангел” е гръцка (aggelos), което е превод от староеврейската дума (mal`ah), срещана в Стария Завет 231 пъти и идва от неупотребявания еврейски корен l`k (пращам с поръчение). И двете думи mal`ah и aggelos, означават “пратеник, вестител”. Явно е, че етимологията на aggelos включва указание за предназначението и служението на духовните сили – те са пратеници, които възвестяват и изпълняват Божията воля. Според Св. Апостол Павел - ангелите са, “духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение”. (Евр. 1:14). Mal`ah не е собствено, а нарицателно име и говори за определено служение, длъжност, но не за природата на личността, която го носи. Затова то се употребява, както за духовните сили, тъй и за човеците - свещеник (Екл. 5:5; пр. Мал. 2:7), пророк (пр. Аг. 1:13) и изобщо (Бит. 32:6), Числ. 20:14; И. Навин 7:26; 1 Царств. 11:4)
Според ученика на Св. Апостол Павел – Св. Дионисий Ареопагит, който се удостоил да съзерцава тайните на невидимия свят, Ангелските чинове се разделят на три йерархии – висша, средна и низша. Всяка от тях се състои от три чина. Във висшата йерархия влизат Серафимите, Херувимите и Престолите.
От всички Ангелски чинове до престола на Пресвета Троица стоят шестокрилите Серафими (името им означава пламенен, огнен). За тях Св. пророк Исаия казва: “около Него стояха Серафими; всякой от тях имаше по шест крила, с две всеки закриваше лицето си и с две закриваше нозете си, и с две летеше. Викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:2-3). Те са огневидни, тъй като предстоят непосредствено пред Онзи, за Когото Апостолът пише: “Нашият Бог е огън, който изтребва”, и за когото псалмопевецът говори: “Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители” (Пс. 103:4). Те горят от неугасваща любов към Бога и я разпалват в сърцата на човеците”.
След Серафимите пред Премъдрият Създател на вселената предстоят многооките Херувими (Бит. 3:24). Тяхното име означава “изобилие на премъдродст и просвещение”. Те са изпълнени със сияйна светлина на Богопознанието, проникват в дълбините на тайните Божии и изпращат на хората премъдрост и просвещение за постигане на истинското Богопознание.
След Херувимите, пред Господа, седящ на престол висок и издигнат (Ис. 6:1), предстоят Богоносните Престоли (Кол. 1:16), върху които Бог почива духовно, тайнствено и непостижимо. Те се наричат богоносни не по същество (както знаменитият църковен учител Св. Василий Велики нарича Христовата плът богоносна, т. е. съединена неразлъчно с Божествената природа на Спасителя), а по благодат, дадена им за извършване на тяхното служение. Правосъдният Творец, неизказано почиващ на Престолите, извършва Своя праведен съд, според думите на Св. пророк и цар Давид: “Ти седна на престола, Съднико праведни!” (Пс. 9:5). Престолите блестят със светлината на Божията правда и служат на Божественото правосъдие, непрестанно прославяйки своя Създател, силата на Божието правосъдие; те изпращат на земята и учат земните царе и управници да съдят справедливо.
На иконите Серафимите са изобразявани шестокрили, както е описано във видението на Св. пророк Исаия. Херувимите – с четири крила, изпълнени с множество очи, а Престолите – като крилати, също с много очи.
Средната ангелска йерархия се състои от следните три чина: Господства, Сили и Власти. Господствата (Кол. 1:16) имат власт над по-долните Ангелски чинове. Те наставляват поставените от Бога земни владетели, като ги учат да управляват мъдро. Господствата учат борещите се със страстите да владеят чувствата си, да покоряват плътта на духа, да господстват над своята воля и да побеждават изкушенията. Силите (1 Петр. 3:22) изпълняват с пламенно усърдие волята Божия. Те вършат чудеса и изпращат на Божиите угодници дар на чудотворство и прозорливост. Св. Сили помагат на хората в изпълнението на техните задължения, укрепват ги в търпението, дават им духовни сили и мъжество. Властите (1 Петр. 3:22, Кол. 1:16) имат от Бога власт да сдържат и укротяват силата на дявола. Те прогонват от хората бесовските изкушения и пазят подвижниците, помагат на онези, които се борят със злите помисли.
В низшата Ангелска йерархия са включени също три чина: Начала, Архангели и Ангели.
Началата (Кол. 1:16) управляват над по-низшите Ангелите, ръководят ги в изпълнението на Божиите повеления. На тях е възложено да управляват света, да пазят отделни страни и народи. Началата учат хората да въздават на всекиго чест, подобаваща на неговото звание. Те учат управляващите да изпълняват своите задължения не заради лична слава и изгода, а за слава Божия и за полза на ближните. Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестят за великите и преславни Божии дела. Те откриват на хората тайните на вярата, пророчествата и волята Божия, укрепват в тях правата вяра, просвещавайки ги със светлината на Св. Евангелие. Ангелите (1 Петр. 3:22) се намират най-близко до хората. Те им откриват Божиите намерения, учат ги на добродетелен и свят живот. “Те са поставени да пазят всеки един от нас верните. Когато сме твърди в добродетелите, те ни подкрепят да не паднем; когато паднем ни помагат да се изправим и никога не ни оставят, дори когато грешим. Те винаги са готови да ни помогнат да извършим добро, стига само ние самите да пожелаем това”, казва Св. Димитрий Ростовски.
Деветте чина на Небесните Сили носят общото название Ангели, според същността на своето служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те от своя страна, я предават на останалите.
Над всички Ангелски сили е поставен от Бога Св. Архистратиг (от гръцки – воевода, военен началник) Михаил. Неговото име преведено от гръцки означава “кой е като Бога”, (тоест “кой е равен на Бога”). С тези думи верният Божий служител се опълчил против възгорделия се Деница, който някога бил пръв между Ангелите, но пожелал да стане подобен на Бога и въстанал против своя Творец. Укрепяван от Божията сила, Св. Архангел Михаил прогонил от небето Божия противник, който бил хвърлен в адската бездна заедно с другите паднали ангели. След това св. Архистратиг извикал към останалите верни Богу Ангелски Сили: “Да внимаваме! Да застанем твърдо пред нашия Създател и да не помислим нищо неугодно Богу!” (Пролог, 8 ноември).

Конец! И слава Богу.

-----------------------------------------------------

Литература

1.Проф. протопр. Шиваров, Н., проф. Вълчанов, С., “Вечното в двата библейски завета”, Велико Търново, 1993 г.
2.“Събор на св. Архангел Михаил и останалите Безплътни Небесни Сили”, сп. “Православно слово”, бр. 11, ноември, 1993 г.,.
3.Св. Йоан Дамаскин, “Точно изложение на православната вяра”, София, 1996 г.

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ

Този материал бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Един ден преди да бъде предаден Спасителят от Юда, Той наредил на двамата Си ученика да приготвят вечеря. Св. Петър и Св. Йоан стриктно изпълнили молбата на своя Учител. „И когато се свечери Той седнал на трапезата с дванадесетте ученика... И когато ядели, Иисус взел хляба и като благословил, преломил го и, раздавайки на учениците, казал: “вземете, яжте: това е Моето тяло…” След това взел в ръцете Си чашата с виното, благословил го и им дал да пият, като казал: “пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” като изпяха хвалебна песен излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:20, 26-28, 30). Така е било установено от Самия Господ Иисус Христос Св. тайнство Евхаристия. За тази вечеря никой не знаел, освен присъстващите на нея Христовите ученици. Затова тя е била наречена Тайната вечеря.
Първата си Св. Евхаристия Апостолите извършили на Петдесятница. А след това те се пръснали по цялата земя да проповядват душеспасително учение на Христос. Докато разпространявайки словото Му Апостолите, след тях епископите, презвитерите дяконите и повярвалия народ се събирали извършвали Св. Тайнство, като думите Спасителя: „Яжте това е Моето тяло..., пийте, това е Моята кръв...” са станали сакрална формула при изпълнението на Св. Евхаристия. Заради своето вероизповедание често пъти през първите три века християните са били подлагани на жестоки гонения от страна на юдеите, езичниците и от светските власти. Никакви преследвания, обаче, не могли да накарат първите последователи на Иисус Христос да се откажат от своята вяра. Те се криели на отдалечени от градовете места, в планините и катакомбите. Там предимно през нощта те извършвали това Свето Тайнство. Тези събрания на ранните християни се наричали „агапи” или „вечери на любовта”.
По време на Апостолите и в ранно християнската епоха Св. Евхаристия се наричала още „берека”, „хлеболомение”, „преломяване на хляб” или „Господня вечеря”. Първоначално Св. Евхаристия се извършвала нощно време по време на вечерята на любовта и се състояла от преломяването на хляба и произнасяна на две молитва над хляба и чашата с виното. По-късно, заради нарушения тя е било отделена от агапите и се извършвала сутринта, а още по-късно двете древни евхаристийни молитви са били обединени в една.
Постепенно при извършване на Св. Евхаристия са били въведени нови молитви, песнопенията и чинопоследованията. Така е възникнала Св. Литургия. Днес православният свят познава основно две Литургии – Златоустова и Василева. И двете Литургии са почти идентични по външна форма и ред. Различията между тези богослужения се заключават в редакциите на молитвите и редът на последованията, започвайки от молитвата за оглашените и до самия край.
По време на Св. Евхаристия самия Иисус Христос невидимо присъства на Св. Трапеза.

Конец! И слава Богу!

------------------------------------------------

Използвана литература

1. Афанасиев Н., прот., „Трапеза Господня”, издателство„Праксис”, Велико Търново, 1999.
2. Николай Макариополски еп., д-р, Серафим д-р, „Вяра. Надежда. Любов”, библиотека „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов Бл., проф., ставр., икон., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПЪРВОСВЕЩЕНИЧЕСКОТО, ПРОРОЧЕСКОТО И ЦАРСКОТО СЛУЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА В ИИСУС ХРИСТОС

Тази статия бе написана през 2001 година. На следващата година тя бе публикувана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 8. 2002 година. Настоящата статия е един от първите опити са напиша малък богословски труд с догматическа съдържание.


За по-пълно изясняване на цялото дело на спасението, извършено от Господ Иисус Христос, то трябва да се разгледа от три страни, а именно:
а) първосвещеническо служение на Господ;
б) пророческо;
в) царско.
Тези три страни се наричат тройно служение на Сина Божи.
Общата черта на тези три служения на Иисус Христос е в това, че в Стария Завет призваните на всички тези служения се помазвали с елей и лицата, достойно провеждащи тези служения, са били укрепвани със силата на Светия Дух.(1)
Според схемата на тройното служение на Иисус Христос Той е Изкупител по троен начин - като Пророк, възвестил на всички люде истината и им посочил правилната вяра и дейност, като Първосвещеник, принесъл Себе Си в жертва за примиряване на всички хора с Бога и като Цар, проявил необходимото за нашето спасение могъщество.
Тази схема се основава в Свещ. Писание. Самото име Месия или Христос, което значи Помазаник, говори за тройното служение на Иисус Христос - в Стария Завет помазаници се наричали пророците, първосвещениците и царете; тяхното служение е било предобраз на новозаветното служение на Иисус Христос за изкуплението на човешкия род. В Новия Завет Иисус Христос се именува Пророк (Лук. 24:19), Пъровсвещеник (Евр. 3:1, 4; 14:16; 5:56) и Цар (Йоан 28:36-37).
Тройното служение на Спасителя, като Пророк или Проповедник и Учител на Истината, като Първосвещеник или Жертвоприносител и Изкупител от греха и като мощен в борбата Цар в царството на правдата, удовлетворява тези три изисквания. Пророческото служение на Иисус Христос стои в неразривна връзка с първосвещеническото и царското.(2)

1. Иисус Христос е първосвещеник

Господ Иисус Христос е не само Агнец Божи, който се е принесъл в жертва за живота на света. Той е всичко - и Принасящ се, и Извършител на жертва, и Първосвещеник.
Христос принася и Принасящ се, приемащ и раздаващ се – молитва на “Херувимската “ песен на литургията, тоест Той Сам се пренася в жертва, Сам Той е и (донася) жертва., Сам я приема и Сам я раздава.(3)
Първосвещеническото служение на Христос има няколко момента: изкупление на людете от греха и смъртта, примиряване на хората с Бога и нравствено възраждане на хората. Тези три момента, разбира се, не бива да се смятат за отделени, те се неразделими.
Първосвещеническото служение на Иисус Христос обхваща целия Негов земен живот, но преди всичко то е извършено чрез страданията Му и кръстната Му смърт.
Същността на Първосвещеническото служение на Христос е внедрена в двете наименования на Христос – Първосвещеник и жертва. В посланието на Св. Ап. Павел към евреите се прави паралел между Първосвещеника Иисус Христос и старозаветния първосвещеник.(4)

2. Пророческо служение на Иисус Христос

Благовестническо (учителско, пророческо) служение на Иисус Христос се изразява в това, че Той възвестява на хората в достъпна за тях пълнота и яснота волята на Небесния Отец за спасението на света и им предaва нов, съвършен закон на вярата и благочестието, който служи за спасението на целия човешки род. Това служение е извършено непосредствено от Самия Господ и чрез Неговите ученици, които по Неговата заповед възвестяват благовестието на всички народи и го предават на Църквата за всички времена.(5)
Пророческото служение на Иисус Христос се състои в това, че Той, подобно на старозаветните пророци (Аг. 1:13), възвестява на всички люде волята Божия за тяхното спасение и им дава Евангелието, благовестието за царството Божие.
В Стария Завет обещаният Месия се сравнява с пророка – законодател Моисей.
Св. архидякон Стефан, преди да бъде убит, отнася тези думи към Иисус Христос: “Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: “Господ, Бог наш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене. Него ще слушате” (Деян 7:37). Сам Иисус Христос, в Назаретската синагога отнася думите на пр. Исая (LXI:1-2) към себе си и прибавя: “никой пророк не е приет в отечеството” (Лук. 4:18, 24). Двамата ученици, които отиват в Емаус, изповядват Иисус Христос като пророк, силен “на дело и слово пред Бога и целия народ” (Лук. 24:19). Сам Спасителят смята за съществено Свое служение пророческото служение.
Иисус Христос нарича Себе Си Учител и Наставник, тоест единствено Той е в пълен и собствен смисъл Учител на хората (Мат. 23:8,10). Дори за пророка Йоан Кръстител е казано в пролога на Евангелието на св. Йоан Богослов: ”Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината” (1:8). Докато пророците светят с дадена им от Бога светлина, Христос е само светеща светлина.(6)

3. Царско служение Христово

Синът Божий, Творец и Владика на небето и земята, Цар вечен по Божество, е Цар и по Богочовечество, както в Своето земно служение и до кръстната смърт, така и в Своето прославено състояние след Възкресението.
За Него, като Цар, предсказват пророците.
Царското служение на Господ преди Възкресението Му се изразява в :
а) чудесата Му, във властта Му над природата;
б) във властта Му над силите на ада, за които свидетелстват многобройните изгонвания на бесове и думите на Господа: “видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лука 10:18).
в) във властта над смъртта, проявена във възкресението на сина на наинската вдовицата, дъщерята на Иаир, починалия преди четири дни Лазар.
Господ Иисус Христос Сам говори за Себе Си като за Цар още преди Възкресението Си, на съда при Пилат: “царството Ми не е от този свят”(Йоан 18:36-38).
Господ се явява в Своята слава на учениците Си след Възкресението Си, като им казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).
След Възкресението Си Богочовекът Христос е на небето, на земята и в преизподнята.
По цялата Си сила царствеността на Господ Иисус Христос е се яви при слизането Му в ада и победата Му над смъртта. Възкресението Му за всички вярващи в Него е врата за Царството Небесно.
Конец! И слава Богу!

-----------------------------------------------------------------------------------

Бележки

1. Помазанский, М, “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 151-152.
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936 г, с. 168-170.
3. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 152.
4. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с .174.
5. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 153.
6. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с. 170.


Използвана литература

1.Помазанский, М., “Догматическое богословие” 1992, Аляска
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936.
3. Дюлгеров, Д. В., “Исус Христос – Новозаветен Първосвещеник и Изкупител”, София, 1926 г.