Copyright ©
Интервю с проф. д-р Тотю Коев Проф. д-р Т. Коев е роден в с. Армени, Габровско. През 1947 г. завършва Софийската Духовна семинария. През 1951 г. завършва висшeто си богословско образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1955 година защитава докторска дисертация. До 1960 г. е асистент в Софийската духовна академия, по-късно преподава и в Софийската духовна семинария. През 1968 г. проф. Коев специализира в Германия. След завръщането си е назначен за старши преподавател в Духовната академия в София. През 1973 г. става доцент, а през 1976 г. - професор. През периода 1991-1999 г. е декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, преподавател по Догматика, Инославни изповедания и Нехристиянски религиозни учения в Софийски богословски факултет. Проф. Коев преподава и дисциплините “Основи на Християнството” и “Основни понятия в християнството” в Нов български университет Бил е гост-професор в Мюнхенския университет, Германия, а от 1981 г. е главен редактор на сп. “Духовна култура”.
Българското общество се разделя завинаги с видния български богослов през 2006 г.
- Професор Коев, знае се, че една от протестантските общности е Евангелската методистка епископална църква. Кога е основана?
- Методизмът като протестантска разновидност води началото си от 1729 г. в Оксфорд, Англия.
- Кои са основателите на това религиозно движение?
- Църквата на методистите е основана от двама братя – Джон и Чарлс Уесли, които били студенти и впоследствие станали духовни лица. По тяхно време имало сравнителен упадък на религиозния живот в Англия. Тези братя били искрено вярващи и искали да активират по някакъв начин религиозния живот в страната си, търсели съответни методи за това. От тук впоследствие произлязло и името на общността – методисти, т. е. търсещи нови методи за активиране на религиозния живот. Естествено, някои от техните колеги не им повярвали и започнали да ги наричат библейски лицемери. Те били наистина искрено вярващи, имали желание, както казах, да намерят начин да се активира религиозния живот в Англия. Но когато потърсили съдействие от страна на Англиканската църква, към която те принадлежали, им било отказано. Казали им, че не е необходимо да се търсят нови начини и т. н. Тогава те се обърнали към своя съидейник след 1732 г. свещеник – Джон Уойтфилд. Той самият започнал да ръкополага свещеници за тази общност, което довело до нарушаване на установените църковни канони и традиции.
Джон Уесли бил прекрасен оратор. Всеки ден проповядвал на открито на различни места и бил твърде убедителен в своята проповед, което довело до сравнително бързо увеличаване броя на техните последователи. По-късно той заминал за Америка, където проповядвал, своето или по-точно общото (на тримата) учение. Както в Англия, така и Америка те имали твърде много последователи.
- В какво се заключава тяхното учение?
- Тяхното учение по принцип е подобно на всички, възникнали след Реформацията християнски движения. То е формирано в 25 члена, които ясно показват този протестантски дух в учението им. Понеже се наричат епископална църква, това означава, че те приемат трите Йерархически степени: дякони, презвитери и епископи. В основата на Методизма стоят тези принципи или концепции, които отхвърлят молитвите за починалите, почитането на иконите, на светиите и т. н. Признават само Св. Писание, но не и Св. Предание.
- Кои православни догмати нарушават те?
- Тези, които току що изброих: иконопочитанието за православните християни е една безспорна догматическа истина, а те я отхвърлят, както отхвърлят и Св. Предание. За нас, Св. Писание и Св. Предание са равностойни източници на вярата. За методистите важи само Св. Писание. Те признават само две тайнства – Кръщение и Евхаристия. С това отново се отличават от православните християни. При нас, знаете, има седем Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (Маслосвет). Но пак казвам, нямат нещо специфично, което да ги отличава от останалите протестантски общности. Ако говорим за конгрегационистите, които водят своето начало също от Англия, те приемат две йерархически степени – дякони и презвитери.
- Притежава ли Евангелската методистка епископална църква свое печатно издание?
- Да, имат свои религиозни печатни издания: сп. “Методист”, и в-к “Благонравие”.
- По какъв начин разпространяват своето религиозно учение?
- Чрез проповеди в техните молитвени домове, в търсене на контакт с други християни, които те се опитват да привлекат към себе си.
- Кога са проникнали в България първите методисти?
- В България те проникват в средата на 19 век. По едно и също време идват няколко души методисти и конгрегационисти в Цариград. Научават, че в пределите на Османската империя, имам предвид в нашите български земи, имало православни християни. Но не разполагали с богата информация. Те дори мислели, че навлизат в страна, в която някога имало християнство и се споразумели едните – методистите да се разположат в северната част, а на юг да действат конгрегационистите. Впоследствие, методистите проникнали и в Южна България.
- Какъв е броят на членовете на методистката църква в света?
- Приблизително 1 млн. души.
- Регистрирани ли са методистите в Дирекцията на изповеданията?
- Да. Имаха една стара регистрация, но както почти всички други религиозни общности у нас, след 1993 г. Евангелската методистка епископална църква бе пререгистрирана.
Конец! И слава Богу.
