КАК ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ ЛИЦА

Тази статия е публикувана в сайта "Всемирното православие" на 30 юли 2009 година

Copyright ©

В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеникът може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника: “Простите, отче, и благословете”.

Конец! И Слава Богу.

In memoriam проф. д-р Тотю Коев: Книгата на Мормон е откраднат фантастичен роман

Това интервю е било публикувано в сайта "Всемирното православие" на 15 юли 2009 година

Copyright ©

Интервю с проф. д-р Тотю Коев

- Професор Коев, кога е основана Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни (мормоните)?
- Тази общност, известна повече като Църквата на мормоните е основана в първата половина на 19 век.
- Кой е основателят на тази религиозна общност?
- Основополжник на тази общност или църква, както те я наричат, е Джоузеф Смит.
- Бихте ли разказали по-подробно за Джоузеф Смит?
- Той е роден през 1805 г. в САЩ. Прекарал по-голямата част от детските си години в селището Манчестър, щата Ню Йорк. През 1820 г., на 15 годишна възраст, обърнете внимание, в пубертетната си възраст, той започва да си внушава, че му предстои да изпълни духовна мисия, за която ще разкажа малко по-късно. Роден е в многодетно семейство с твърде скромни материални възможности. Като младеж той бил познат сред приятелите си като вманиачен златотърсач. Уединявал се. Казвал, че се опитва да навлезе по-дълбоко в проблемите на християнството. Започва да получава “видения” и, както сам пише, за тези видения допринесла майка му. Това било типично явление за американското общество от първите десетилетия на 19 век, именно такива видения, общувания с различни духове. В тяхното семейство майката била, така да се каже в по-голяма степен склонна към тази мистичност. Но приятелите му смятали, че не е много искрен в тези свои изявления. Джоузеф Смит започнал да говори, че му се явил един ангел на име Морони и му казал, че той е определен да изпълни мисия, тъй като Църквата, основана от Иисус Христос още от първия век изменила принципите и нормите, които Христос, дал на хората. Когато му се явявал този ангел, той го питал: “Към коя църква да принадлежа?”, Морони му отговорил: “ Към никоя, защото всички са потънали в грях. Но ти ще основеш нова църква, ще я ръководиш. . .” и т. н.
И действително, първоначално последователите му през 1830 г. били само шест души. След това предприели едно пътуване из Америка и в едно населено място местният пастор се увлякъл по неговото учение и с цялата си енория - около 1000 души - станали негови последователи. Впоследствие той и неговите приемници се отдали на твърде неморален живот. Бил женен, но след това се увлича по омъжени жени, млади момичета и много от неговите искрени последователи негодували от това. Започнали да издават вестник, в който критикували Смит и други като него. Той наредил да бъде изгорена печатницата, където се отпечатвал този вестник. Но бил арестуван и пратен в затвора. Пропуснах да отбележа, че преди президентските избори той се обявил за кандидат-президент на Съединените щати. Скоро след задържането му в затвора една група от около 200 души силно настроени срещу него, обградили затвора, и когато направил опит да избяга от килията си, те го убили, както и брат му, който също бил в затвора. Ето как завършил земния си път Джоузеф Смит, който, разбира се, се обявил за Сина Божи. Един холандски изследовател на тази проблематика Ван дер Фалк пише, цитирам приблизително: “Новият водач Джоузеф Смит бил под силното влияние на домашната атмосфера. Той бил с психически увреждания по рождение, които се засилили след употребата на алкохол; бил вманиачен, искал на всяка цена да блести с нещо, да се открои с нещо и използвал в случая религията за своите болезнени амбиции. Той бил психопат”. Неговите сегашни последователи, т. е. членовете на мормонската общност отхвърлят това. Мнозина от тях са наистина искрено вярващи, опитват се да водят издържан от религиозна гледна точка живот.
- В какво вярват членовете на тази общност?
- Мормоните са политеисти. Те вярват в съществуването на много богове. Според тях, освен Бог Отец има други богове, които по същина не се отличават от хората. Полигамията на мормоните довела до остри сблъсъци с държавната власт като мнозина от тях просто били принудени да емигрират от страната, тъй като не искали да се откажат от многоженството. Според тяхното учение Мормон бил пророк, чийто син Морони бил възкръснал. Той се явявал на Джоузеф Смит.
- Какви са разликите между мормонската църква и Православната църква?
- Същественото различие се заключава в това, че Православието учи категорично за съществуването на един Бог, а мормоните допускат съществуването на много богове, което от православна гледна точка е абсурд. И изобщо не можем да намерим допирни точки с тях; това дори ни кара да поставим под съмнение доколко една такава общност може да се нарече християнска, след като учи за съществуването на много богове. Друга разлика е по отношение на човека – те казват, цитирам дословно: “ Какъвто е сега човекът, това е бил някога Бог. Каквото е Бог сега – това един ден ще стане човекът.” Или с други думи, всеки от нас е потенциален бог. Това е в пълно несъответствие не само с Православието, но изобщо с християнското учение. Ние казваме, че човекът е сътворен от Бога, че той е Негов образ. По отношение на Иисус Христос ясно е на всички, че Христос е въплътилият се Син Божи – роден във Витлеем, Палестина, имал 12 апостоли, умрял на Кръста, възкръснал и се възнесъл на небето. Мормоните учат, че Той специално се явил още веднъж в Съединените щати. Няма такова нещо. Ето, виждате, че ние, православните християни съществено се различаваме от мормоните.
- Притежават ли членовете на Мормонската църква свое печатно издание?
- Имат. Това е ежемесечното списание “Лиахона”.
- Кога са проникнали първите мормони в България?
- Първите мормони дойдоха в България след 1991 г.
- Какъв е общия брой на членовете на тази религиозна общност в България?
- Не са много. Нямаме точни статистически данни. Общият брой на всички християнски и нехристиянски религиозни течения (извън православието) са някъде около 100 хил. Души, като 80 % от тях са Петдесетници, те са най-много, останалите 20% са Мормони, Свидетели на Йехова, Обединителната църква на Муун, Адвентисти, Конгрегационисти, Методисти.
- По какъв начин мормоните разпространяват учението си?
- Те разполагат с големи материални средства. От САЩ идват млади момчета, които там са изучавали български език. Облечени са винаги много елегантно, вежливи са, но и нахални, в смисъл, че са упорити. Те ходят по домовете, звънят, предлагат своята литература, главно Книгата на Мормон, и то без заплащане. Това е начинът за пропагандиране на своите идеи. Нямат особено голям успех в България.
- Професор Коев, разкажете по-подробно за Книгата на Мормон.
- Според самият Джоузеф Смит, това била една книга, която трябвало да преведе и запише от златни плочи, както му посочил ангелът Морони, когато му се явил. Относно действителното авторство на книгата има различни версии. Една от тях гласи: един протестантски пастор Соломон Сполдинг написал фантастичен роман, озаглавен “Намереният ръкопис”, през 1812 г. В нея авторът свободно интерпретирал произхода на първите обитатели на Америка. Романът не бил отпечатан, но ръкописът бил откраднат от приятел на Смит. Тази версия възникнала през 30-те години на 19 век и чак през 1976 г. графолози открили в оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон страница, написана от ръката на Сполдинг, което хвърлило светлина относно произхода на споменатата книга, т. е. Морони не дал никаква книга на златни плочи. Джоузеф Смит вманиаченият златотърсач, представете си, върнал златните плочи след като направил превода. Няма такова нещо. Просто приятелят му откраднал ръкописа, както вече казах и той излиза, уж преведен от Смит. Книгата на Мормон съдържа легенди за образуването на САЩ, на американския народ. Нищо съществено няма в нея.
- Имат ли регистрация в Дирекцията на вероизповеданията членовете на Мормонската църква?
- Те са регистрирани след 1993 г.
- Имат ли други свещени книги, освен Книгата на Мормон?
- Да. Те са общо четири: Библията, Книгата на Мормон, Доктрина и Завети и Бисерът с голяма стойност. Библията използват формално, дотолкова, доколкото някои от библейските места подкрепят техните концепции. Мормоните смятат Свещ. Писание за изопачено при преводите му. Имат техен превод на Библията, който нагаждат към техните структури, а не обратно, структурите към библейския текст. Акцентират главно върху Книгата на Мормон.

Конец! И слава Богу.

In memoriam: Проф. д-р Тотю Коев: Двама братя основават нова християнска църква в Англия

Това интервю е било публикувано в сайта "Всемирното православие" на 8 юли 2009 година


Copyright ©
Интервю с проф. д-р Тотю Коев

Проф. д-р Т. Коев е роден в с. Армени, Габровско. През 1947 г. завършва Софийската Духовна семинария. През 1951 г. завършва висшeто си богословско образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1955 година защитава докторска дисертация. До 1960 г. е асистент в Софийската духовна академия, по-късно преподава и в Софийската духовна семинария. През 1968 г. проф. Коев специализира в Германия. След завръщането си е назначен за старши преподавател в Духовната академия в София. През 1973 г. става доцент, а през 1976 г. - професор. През периода 1991-1999 г. е декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, преподавател по Догматика, Инославни изповедания и Нехристиянски религиозни учения в Софийски богословски факултет. Проф. Коев преподава и дисциплините “Основи на Християнството” и “Основни понятия в християнството” в Нов български университет Бил е гост-професор в Мюнхенския университет, Германия, а от 1981 г. е главен редактор на сп. “Духовна култура”.
Българското общество се разделя завинаги с видния български богослов през 2006 г.

- Професор Коев, знае се, че една от протестантските общности е Евангелската методистка епископална църква. Кога е основана?
- Методизмът като протестантска разновидност води началото си от 1729 г. в Оксфорд, Англия.
- Кои са основателите на това религиозно движение?
- Църквата на методистите е основана от двама братя – Джон и Чарлс Уесли, които били студенти и впоследствие станали духовни лица. По тяхно време имало сравнителен упадък на религиозния живот в Англия. Тези братя били искрено вярващи и искали да активират по някакъв начин религиозния живот в страната си, търсели съответни методи за това. От тук впоследствие произлязло и името на общността – методисти, т. е. търсещи нови методи за активиране на религиозния живот. Естествено, някои от техните колеги не им повярвали и започнали да ги наричат библейски лицемери. Те били наистина искрено вярващи, имали желание, както казах, да намерят начин да се активира религиозния живот в Англия. Но когато потърсили съдействие от страна на Англиканската църква, към която те принадлежали, им било отказано. Казали им, че не е необходимо да се търсят нови начини и т. н. Тогава те се обърнали към своя съидейник след 1732 г. свещеник – Джон Уойтфилд. Той самият започнал да ръкополага свещеници за тази общност, което довело до нарушаване на установените църковни канони и традиции.
Джон Уесли бил прекрасен оратор. Всеки ден проповядвал на открито на различни места и бил твърде убедителен в своята проповед, което довело до сравнително бързо увеличаване броя на техните последователи. По-късно той заминал за Америка, където проповядвал, своето или по-точно общото (на тримата) учение. Както в Англия, така и Америка те имали твърде много последователи.
- В какво се заключава тяхното учение?
- Тяхното учение по принцип е подобно на всички, възникнали след Реформацията християнски движения. То е формирано в 25 члена, които ясно показват този протестантски дух в учението им. Понеже се наричат епископална църква, това означава, че те приемат трите Йерархически степени: дякони, презвитери и епископи. В основата на Методизма стоят тези принципи или концепции, които отхвърлят молитвите за починалите, почитането на иконите, на светиите и т. н. Признават само Св. Писание, но не и Св. Предание.
- Кои православни догмати нарушават те?
- Тези, които току що изброих: иконопочитанието за православните християни е една безспорна догматическа истина, а те я отхвърлят, както отхвърлят и Св. Предание. За нас, Св. Писание и Св. Предание са равностойни източници на вярата. За методистите важи само Св. Писание. Те признават само две тайнства – Кръщение и Евхаристия. С това отново се отличават от православните християни. При нас, знаете, има седем Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение (Маслосвет). Но пак казвам, нямат нещо специфично, което да ги отличава от останалите протестантски общности. Ако говорим за конгрегационистите, които водят своето начало също от Англия, те приемат две йерархически степени – дякони и презвитери.
- Притежава ли Евангелската методистка епископална църква свое печатно издание?
- Да, имат свои религиозни печатни издания: сп. “Методист”, и в-к “Благонравие”.
- По какъв начин разпространяват своето религиозно учение?
- Чрез проповеди в техните молитвени домове, в търсене на контакт с други християни, които те се опитват да привлекат към себе си.
- Кога са проникнали в България първите методисти?
- В България те проникват в средата на 19 век. По едно и също време идват няколко души методисти и конгрегационисти в Цариград. Научават, че в пределите на Османската империя, имам предвид в нашите български земи, имало православни християни. Но не разполагали с богата информация. Те дори мислели, че навлизат в страна, в която някога имало християнство и се споразумели едните – методистите да се разположат в северната част, а на юг да действат конгрегационистите. Впоследствие, методистите проникнали и в Южна България.
- Какъв е броят на членовете на методистката църква в света?
- Приблизително 1 млн. души.
- Регистрирани ли са методистите в Дирекцията на изповеданията?
- Да. Имаха една стара регистрация, но както почти всички други религиозни общности у нас, след 1993 г. Евангелската методистка епископална църква бе пререгистрирана.

Конец! И слава Богу.

Църквата „Св. Марина” – един от шедьоврите на Колю Фичето

Статията излезе в приложението на вестник „Борба” на 28 ноември 2008 г., в рубриката „Християнските храмове във Великотърновско ” и в енорийското списание „Търновски епархийски вести”, бр. 9 (юли), 2009 г., гр. Велико Търново в рубриката “Велитърновските светини”.

Храмът се намира в центъра на Велико Търново на ул. „Срацин”, 12. Мястото на което е издигната църквата се намира в пределите на някогашната махала „Марно поле”. Едва през второто десетилетие на 20 век махалата става част от града. След временното преименуване в квартал „Толбухин” днес районът отново си връща старото си име.
С разрастването на махалата през 19 век възниква остра нужда от построяване на нов дом за молитви и поддържане на православната вяра за неговите жители. Един дълбоко вярващ от селището на име дядо Кольо Мамето подарява на Българската Православна църква част от своята си градина. Няма данни, кога бил започнът, но със сигурност е бил приключен на 17 юли 1850 година, и изцяло е изцяло е дело на майстор Колю Фичето. Четири години по-късно, църквата била осветена от гръцки архиерей.
Този духовен дом бил еднокоробен и разполагал със площ 26 на 10 метра, и нямал кубе. До храма била издигната камбанария. Тя се намирала в северната страна от църковната ограда. Камбанарията разполагала със специална стая, в която се съхранявали ценните църковни вещи. Построяването на храмове с отделни камбанарии е било запазената марка на Колю Фичето. Тук функционирало и тъй нареченото църковно килийно училище. По-късно благодарение именно на това училище било изградено читалище „Искра”. То задоволявало духовните нужди на жителите на махалата и било построено изцяло построено от църковни дарения.
Силното земетресение което през 1913 година повредило камбанарията и след непрекъснато рушене 30 години по-късно тя се срутва. Междувременно кварталът се разраснал чувствително и храмът не можал да побира богомолците. Разширяването на храма започва през 1931 година. Издига се и нова камбанария. Но този път тя не стои отделно от църквата, а е част от църковната сграда. По това време са изографисани и подарени икони за иконостаса от един тогавашен великотърновски бизнесмен – Атанас Велев. Със паричните пожертвования от местните вярващи след девет години от началото на разширяването на „Св. Марина”, храмът е бил цялостно изрисуван от големия руски иконописец Николай Ростовцев.
Красив иконостас разделя средната част на храма от олтара. Той е дълъг пет и половина метра, а висок – 5 метра. Изработен около 1850 година от майстори-дърворезбари от град Трявна. Той е направен от орех, и има изящна цялостна резба и фина изработка. По-късно за тази църква се изработват от дърво, владишкия трон и четири по малки иконостаса.
В храма „Св. Марина” се съхраняват и се използват и до днес стари църковни вещи - дискоси, купел, бакъри за вода Св. Потир и др. са от преди две или три столетия. Също така църквата съхранява и използва по време на църковните си служби и богослужебни книги. Най-старата от тях е от 1698 година. В храма има и множество икони. Но най-забележителни са двете иконите – на Иисус Христос и на Св. Богородица с малкия Христос, която е и най-старата икона в този православен молитвен дом. Тя е изработена в далечната 1870 година.
Първия свещенослужител в храма „Св. Марина е бил свещеника Георги Дивитаков, по прякор Мечката. Той е един от активните участници на строежа на тази църква. Днес в „Св. Марина” служат четирима свещеника – председател на църковното настоятелство свещеноиконом Леонид (Сень), йерей Георги (Данков), йеромонах Даниил (Манев) и йерей Михаил (Хаджиев).
Днес храма „Св. Марина остро се нуждае от нова стенна иконопис. За това откри банкова сметка за събиране на средства за осъществяване това богоугодно дело. Тя е: Църковното настоятелство при храм „Св. вмчца Марина”, гр. Велико Търново, Централна Кооперативна Банка, сметка: IBAN: BG57 CECB 9790 5051 4049 00, BIC: CECB BGSF.
Тези, които желаят да им се извърши някаква църковна треба е необходимо да отидат в храма за да се запишат при продавачката на пангара ден и час за извършване на желаната треба и да платят посочената такса.
Храмът е отворен всеки ден от 7.00 до 19.30 часа.

Конец! И слава Богу.

----------------------------------

Използвана литература

1. „Храм „Св. Марина” – град Велико Търново”, сп. Търновски епархийски вести”, бр. 6, 2002 г.
2. „Православен храм „Света великомъченица Марина”, (брошура), Велико Търново, 2008 г.

БРОЙ И СТЕПЕНИ НА АНГЕЛИТЕ

Този материал бе публикуван на 03 юли 2009 г., в енорийското списание „Търновски епархийски вести”, бр. 9 (юли), 2009 г., гр. Велико Търново в рубриката “Богословие”.

Учението на Св. Православна Църква за сътворението на ангелския свят е догматически формулирано в началния израз от Никео-Цариградския символ на вярата: “Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. В този първи член е даден израз на църковното учение за появата на духовния свят (“небе” - “невидимото”) преди сътворяването на материалната действителност (“земя” – “видимо”).
Има се предвид цялостната творческа дейност на Бога, отразена предимно в свещените книги на Стария Завет. Именно в този контекст стои библейско-богословската тема за началото и развитието на ангелологичната идея, засвидетелствана в старозаветното и новозаветно Откровение.
Думата “ангел” е гръцка (aggelos), което е превод от староеврейската дума (mal`ah), срещана в Стария Завет 231 пъти и идва от неупотребявания еврейски корен l`k (пращам с поръчение). И двете думи mal`ah и aggelos, означават “пратеник, вестител”. Явно е, че етимологията на aggelos включва указание за предназначението и служението на духовните сили – те са пратеници, които възвестяват и изпълняват Божията воля. Според Св. Апостол Павел - ангелите са, “духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение”. (Евр. 1:14). Mal`ah не е собствено, а нарицателно име и говори за определено служение, длъжност, но не за природата на личността, която го носи. Затова то се употребява, както за духовните сили, тъй и за човеците - свещеник (Екл. 5:5; пр. Мал. 2:7), пророк (пр. Аг. 1:13) и изобщо (Бит. 32:6), Числ. 20:14; И. Навин 7:26; 1 Царств. 11:4)
Според ученика на Св. Апостол Павел – Св. Дионисий Ареопагит, който се удостоил да съзерцава тайните на невидимия свят, Ангелските чинове се разделят на три йерархии – висша, средна и низша. Всяка от тях се състои от три чина. Във висшата йерархия влизат Серафимите, Херувимите и Престолите.
От всички Ангелски чинове до престола на Пресвета Троица стоят шестокрилите Серафими (името им означава пламенен, огнен). За тях Св. пророк Исаия казва: “около Него стояха Серафими; всякой от тях имаше по шест крила, с две всеки закриваше лицето си и с две закриваше нозете си, и с две летеше. Викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:2-3). Те са огневидни, тъй като предстоят непосредствено пред Онзи, за Когото Апостолът пише: “Нашият Бог е огън, който изтребва”, и за когото псалмопевецът говори: “Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители” (Пс. 103:4). Те горят от неугасваща любов към Бога и я разпалват в сърцата на човеците”.
След Серафимите пред Премъдрият Създател на вселената предстоят многооките Херувими (Бит. 3:24). Тяхното име означава “изобилие на премъдродст и просвещение”. Те са изпълнени със сияйна светлина на Богопознанието, проникват в дълбините на тайните Божии и изпращат на хората премъдрост и просвещение за постигане на истинското Богопознание.
След Херувимите, пред Господа, седящ на престол висок и издигнат (Ис. 6:1), предстоят Богоносните Престоли (Кол. 1:16), върху които Бог почива духовно, тайнствено и непостижимо. Те се наричат богоносни не по същество (както знаменитият църковен учител Св. Василий Велики нарича Христовата плът богоносна, т. е. съединена неразлъчно с Божествената природа на Спасителя), а по благодат, дадена им за извършване на тяхното служение. Правосъдният Творец, неизказано почиващ на Престолите, извършва Своя праведен съд, според думите на Св. пророк и цар Давид: “Ти седна на престола, Съднико праведни!” (Пс. 9:5). Престолите блестят със светлината на Божията правда и служат на Божественото правосъдие, непрестанно прославяйки своя Създател, силата на Божието правосъдие; те изпращат на земята и учат земните царе и управници да съдят справедливо.
На иконите Серафимите са изобразявани шестокрили, както е описано във видението на Св. пророк Исаия. Херувимите – с четири крила, изпълнени с множество очи, а Престолите – като крилати, също с много очи.
Средната ангелска йерархия се състои от следните три чина: Господства, Сили и Власти. Господствата (Кол. 1:16) имат власт над по-долните Ангелски чинове. Те наставляват поставените от Бога земни владетели, като ги учат да управляват мъдро. Господствата учат борещите се със страстите да владеят чувствата си, да покоряват плътта на духа, да господстват над своята воля и да побеждават изкушенията. Силите (1 Петр. 3:22) изпълняват с пламенно усърдие волята Божия. Те вършат чудеса и изпращат на Божиите угодници дар на чудотворство и прозорливост. Св. Сили помагат на хората в изпълнението на техните задължения, укрепват ги в търпението, дават им духовни сили и мъжество. Властите (1 Петр. 3:22, Кол. 1:16) имат от Бога власт да сдържат и укротяват силата на дявола. Те прогонват от хората бесовските изкушения и пазят подвижниците, помагат на онези, които се борят със злите помисли.
В низшата Ангелска йерархия са включени също три чина: Начала, Архангели и Ангели.
Началата (Кол. 1:16) управляват над по-низшите Ангелите, ръководят ги в изпълнението на Божиите повеления. На тях е възложено да управляват света, да пазят отделни страни и народи. Началата учат хората да въздават на всекиго чест, подобаваща на неговото звание. Те учат управляващите да изпълняват своите задължения не заради лична слава и изгода, а за слава Божия и за полза на ближните. Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестят за великите и преславни Божии дела. Те откриват на хората тайните на вярата, пророчествата и волята Божия, укрепват в тях правата вяра, просвещавайки ги със светлината на Св. Евангелие. Ангелите (1 Петр. 3:22) се намират най-близко до хората. Те им откриват Божиите намерения, учат ги на добродетелен и свят живот. “Те са поставени да пазят всеки един от нас верните. Когато сме твърди в добродетелите, те ни подкрепят да не паднем; когато паднем ни помагат да се изправим и никога не ни оставят, дори когато грешим. Те винаги са готови да ни помогнат да извършим добро, стига само ние самите да пожелаем това”, казва Св. Димитрий Ростовски.
Деветте чина на Небесните Сили носят общото название Ангели, според същността на своето служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те от своя страна, я предават на останалите.
Над всички Ангелски сили е поставен от Бога Св. Архистратиг (от гръцки – воевода, военен началник) Михаил. Неговото име преведено от гръцки означава “кой е като Бога”, (тоест “кой е равен на Бога”). С тези думи верният Божий служител се опълчил против възгорделия се Деница, който някога бил пръв между Ангелите, но пожелал да стане подобен на Бога и въстанал против своя Творец. Укрепяван от Божията сила, Св. Архангел Михаил прогонил от небето Божия противник, който бил хвърлен в адската бездна заедно с другите паднали ангели. След това св. Архистратиг извикал към останалите верни Богу Ангелски Сили: “Да внимаваме! Да застанем твърдо пред нашия Създател и да не помислим нищо неугодно Богу!” (Пролог, 8 ноември).

Конец! И слава Богу.

-----------------------------------------------------

Литература

1.Проф. протопр. Шиваров, Н., проф. Вълчанов, С., “Вечното в двата библейски завета”, Велико Търново, 1993 г.
2.“Събор на св. Архангел Михаил и останалите Безплътни Небесни Сили”, сп. “Православно слово”, бр. 11, ноември, 1993 г.,.
3.Св. Йоан Дамаскин, “Точно изложение на православната вяра”, София, 1996 г.