Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 26 септември и 3 октомври 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Паленето на свещи и светилниците имат особено символическо знание в Св. Православна Църква. Чистия восък символизира чистота и нескверността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина към послушанието към Бога. Самото горене на свещта символизира обожаването на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов. Запалена пред иконата свещ е знак на нашата вяра и надежда на благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват към Господа и Неговите светии. Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи
Паленето на свещи пред иконите не бива да се извършва със студено сърце, формално, а трябва да се съпровожда с молитва – нека да бъда най-обикновена, изложена със свои думи.
Реда на паленето на свещи е следния: след като си купим свещи и си изберем къде точно да ги запалим, отиваме до избраното място (пред Разпятието, иконата или ковчежето със Св. мощите) прекръстваме се два пъти и правим два поклона. Обикновено това са поясни поклони. Целуваме иконата пред която ще палим свещ; отправяме нашите молитви към онзи пред чиято икона сме застанали - Господа Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Троица и някой светец. След това палим свещта си от горящите свещи или кандило, намиращо се над подсвещника или над иконата. За да стои по-стабилно добре, другия край на вече запалената свещ се разтопява над пламъка на горещите свещи и след което тя се втъква в свободната дупчица на подсвещника. След като се помолим, отново се осеняваме с кръстно знамение и правим един поясен поклон.
Ако по време на църковни празници, например, на Рождество Христово, Възкресение Христово, Успение Богородично и др. в храма има много хора и трудно е да се отиде да се запали свещ, можем да помолим да предадат свещите на отпред стоящите вярващи.
В Св. Православна Църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно те трябва да бъдат запалени. Защото като вече бе спомената по-горе, купувайки в църквата свещ, ние поднасяме нашата малка жертва. Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и необременена. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце. В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде не угодна на Бога.
И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на паленето на свещи: от купените свещи първата се запалва пред празничната икона, която обикновено се намира в средата на храма; останалите свещи пред иконите на Спасителя и Св. Богородица; пред иконата на най-почитания от нас светец и за починали наши близки. Особено добре това да се прави по време на задушници, тоест в онези дни когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма.
За съжаление, твърде разпространени са множество суеверия свързани със паленето на свещи. Те нямат никакъв християнски смисъл, а са прост безсмислици, разпространявани от духовно неграмотни хора. От тях можем да „научим”, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно изгасни, то ще ни сполетят беди; че ако разтопим долния край на свещта, за да стои тя по-стабилно на подсвещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако изгасят свещта ни, преди тя да изгори до края, нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т. н. Повтаряме, това са само човешки измислици. Господ ще приеми нашата жертва дори под формата на най-малката свещичката и и дори и неизгоряла докрай. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.
Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, по пазарите и на битаците. Тук трябва ли да поясняваме, че църковната свещ се купува само от храма Божи, защото купувайки от търговците, ние облагодетелстваме тях, а дадената от нас лепта бива използвана за небогоугодни цели. Освен това, свещ купена извън храма, направена от некачествени материали и превръща в пушилка, а не в жертва. Ясно е, че купувайки църковна свещ ние не само възнасяме жертва на Бога, но и подпомагаме и на самия храм. Особено, когато свещта е купена в малка градска или селска църква, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги.
Конец! И слава Богу.
-------------------------------------------------
Използвана литература
1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.
