1.Обща информация
Освен с името на първия мъченик за Христовата вяра този православен храм е прочут с името си Желязната Църква. Турците я наричат Ая Стефан /което в превод от турски означава – „Св. Стефан”/ или Булгар Килисеси /Българската църква/.
Няма друг Божи дом в целия православен свят, който да е направен от желязо. Днес православните християни от различните народности наброяват едва пет стотин човека; за разлика от 1885 г., когато съгласно преброяването на населението в Турция, само в Истанбул броят на българите е бил петдесет хиляди души. Това основно са били търговци и занаятчии, имало сред тях и много интелектуалци.
В църковния двор почиват тленните останки на известни духовни лица изиграли важна роля в историята на Българската Православна Църква, сред които Мелетий, Иларион Макириополски, Авксенти Велешки.
2. Историята на църквата
а/ Дървената църква. - Първоначално храмът „Св Стефан” е бил изграден от дървен материал. Ето, как станало неговото построяване: тъй като в онова време българите в Истанбул нямали къде да се молят и да извършват веровите си обреди, през 1849 година видният и влиятелният български княз Стефан Богориди, който живеел в Истанбул, подарява на тях няколко от своите имота и не малко дворно място . Дарените имоти били три сгради – една двуетажна дървена къща и още две сгради, направени от камък. И трите имота се намирали в квартал „Фенер”, в непосредсвена близост от седалището на Вселенския патриарх. През същата година, а по-точно на 17 октомври 1849 г. българската общност в Цариград получава официален документ – ферман, разрешаващ изграждането на православен храм, където те могат да си извършват църковните си обреди. Тогава първият етаж на дървената къща е бил преустроен в малка църквичка, в която е 9 –ти ноември е извършено освещаване. Параклисът, а после и църквата, са посветени на първия мъченик за Христа архидякон Стефан /той бил убит с камъни от юдеите, къй като до самата си смърт изповядал христовата вяра/. Не е случайно, че този православен молитвен дом е бил посвенен именно на този християнски първомъченик - това е бил израз на благодарност на цариградските българи към своя щедър църковен ктитор. Този Божи дом е останал в историята на Българската Православна Църква с името си Дървена църква
б/ Желязната църква.
През последната декада на месец юни 1890 г. със специален султански документ Българската екзархия получава разрешение да построи нов православен молитвен дом. Той е бил издигнат на мястото на старата дървена църква. Основният камък на този дом бил положен от самия екзарх Йосиф I в края на април 1892 година. Първоначално било замислено църквата да бъде построена от камък и с бетонни основи, но тъй като мястото за строежа не е било устойчиво, прочутият в онова време архитект предложил храма да се изгради от железни елементи. Предложението на архитекта било прието и след търг било решено железните плоскости да бъдат направени от Рудолф Филип Вагнер в австрийската столица. Изготвянето на железните плоскости започнало през 1893 г. и изминали цели три години до момента, когато последният елемент е бил готов. През този период от 1893-1896 г., на няколко пъти готовите елементи са били докарвани от Виена с кораб по река Дунав и Черно море до строителната площадка.
Скелетът на този Божи дом е бил направен от стомана и плоскостите от ламарина, също така са били направени и докарани тук заварки, гайки, болтове и нитове. Общия брой на всичките елементи е бил близо четери милиона и тежал петстотин тона. Сглобяването на църквата било завършено в средата на юли 1896 г. и осветен на шести септември същата година от екзарх Йосиф I. Издигането на този Божи дом струвало на нашата страна в онова далечно време повече от един милион франка или 1 000 000 лева, тъй като тогава франка се разменял едно към едно с българския лев.
В храмът “Св. Стефан“ на 28 февруари 1870 г. установена Българската екзархия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава.
3. Архитектурата на църквата „Св. Стефан”
В архитектурния стил църквата „Св. Стефан” е базилика с три кораба и имала форма на кръст. Поразително красиви са орнаментите по външните стени на църквата. Третата част на този проваславен молитвен дом – олтарът - гледа към пролива Златният рог. А над първата част на храма – над притвора, се извисява величествена камбанария, която е висока четиридесет метра.
Строителите на храма умело са вплели три архитектурни стила – неоготика, византийски стил и необарок. Вътрешният интериор е бил изработен в австрийската столица. Тук са били направени ангелите, конинтски колони и композициите от растителния свят. Интериорният стил в този Божи дом носи названието “ар нуво”.
Първоначално иконостасът е бил направен във Виена, но не бил монтиран в църквата, къй като той е бил в католически стил. Затова се наложило да се поръча нов иконостас от Руската империя. Изработката на новия иконостас изцяло отговарял на правилата на Светата Православна Църква. Лицата, които уредили този въпрос били архитектът Азнавур и секретарят на Българската екзархия Атанас Шопов.
Той е бил направен във днешната руска столица – Москва. Иконостасните икони са дело на талантливият руски иконограф и художник – Клавдий Лебедев. Също така в Русия са били направени и църковните камбани, които са шест на брой. Две от тези камбани и днес приканват православите християни за богослужение в този прекрасен Божи дом.
* * *
Всеки, който желае да направи дарения за този Божи дом, могат за го направят на долупосочените банкови сметки:
TURKIYE VAKIFLAR BANKASI T.A.O.
FINANS MARKET BRANCH - ISTANBUL
SWIFT : TVBATR2A-005
Сметка - USD ACCOUNT : 4038593
Сметка - EURO ACCOUNT : 4042105
Сметка - YTL ACCOUNT : 2006285
Адрес на българската община в Истанбул
Bulgar Ortodoks Kilisesi Vakfi
Yönetim Kurulu
Abide-i Hürriyet Caddesi No 124
Istanbul
тел. +90 (212) 248 0921
факс: +90 (212) 231 0589
www.svetistephan.com
Източници
1. „Свети Стефан” (Цариград)” http://bg.wikipedia.org/
2. „Желязната църква Свети Стефан в Цариград”, www.svetistephan.com
Снимков материал: авторски и от Wikipedia
Конец! И слава Богу.
