ВЕЛИКДЕНСКИ ПОДАРЪК

(разказ)

Този разказ бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Една сутрин на бюрото на едно момченце на име Василий бяха оставени две яйца: пасхално и шоколадово. Великденското яйце бе направено от дърво, боядисано в червен цвят, а отстрани изписано със златни букви “ХВ” – “Христос възкръсна”. Шоколадовото яйце, наречено Киндерсюрприз имаше вътре играчка. То бе завито в блестящо фолио и обичаше много да се хвали. След като попадна на бюрото шоколадовото яйце веднага започна да се хвали:
– Знаете ли, – обърна се то към обитателите на бюрото, – че за мен има реклама по всички телевизионни канали?
– Не, не знаем... – отговориха моливите, показвайки любопитните си отрити нослета от дървената чаша.
– Ех, къде съм попаднало! – Възкликна яйцето Киндерсюрприз. – Аз съм най-добрият подарък на децата. Аз съм вкусно шоколадово яйце, вътре в мен винаги има нова играчка. Децата много се радват, когато ме видят.
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? – Обърна се телефонният указател към яйцето. – Ами можете ли да научите децата на нещо полезно?
– Ех, колко сте скучни! Животът е даден веднъж и трябва да го изживеем, весело с игри, – отговори Киндерсюрприз.
– А вие как мислите? – попита справочникът Великденското яйце:
– Аз мисля, че трябва да се живее по Божията воля, да се обича Бога, да се живее угоден Богу живот. Разбира се, можем да се повеселим и да поиграем с нещо, но играта и веселието не трябва да бъдат цел и смисъл на живота. Необходимо е да учим децата да живеят с Божиите закони, за да могат те да бъдат щастливи и спасени.
– Колко е скучно всичко това! Не, аз не съм съгласен с вас! – Възрази шоколадовото яйце.
През това време в стаята влязоха момчето Василий и майка му. Малчуганът се втурна към бюрото, взе великденското яйце и радостно възкликна:
– Великденско яйчице? Майко, да знаеш как обичам великденските яйца. Напомня ми, когато ходихме с теб на Възкресение в църквата. Този празник е толкова прекрасен.
После Василий видя яйцето Киндерсюрприз.
– А това какво ли е?
Майката отговори:
– Това също е яйце, само че шоколадово. Това е подарък от леля ти Катерина.
Момчето разгърна фолиото и отвори яйцето. Играчката не му хареса и той я хвърли в чекмеджето при другите играчки. После с шоколада пиха чай. И повече за това яйце никой не спомена. А Великденското яйце момчето го запази за цял живот. То му напомняше за най-добрите мигове на детството и понякога го предпазваше от лоши постъпки. В най-тежките минути от живота си Василий изваждаше от чекмеджето дървеното яйце, казваше си “Христос възкръсна” и на душата му ставаше по-леко и Господ винаги му помагаше във всичките му начинания.
Из в-к “Исцелись верой”, брой 5, 2002 г.

Превод от руски: Виталий Д. Чеботар

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ

Този материал бе публикуван на 17 април 2009 г., в енорийски бюлетин „Светлик”, бр. 5, 2009 г. при храм „Св. Параскева”, гр. Бяла Слатина.

Един ден преди да бъде предаден Спасителят от Юда, Той наредил на двамата Си ученика да приготвят вечеря. Св. Петър и Св. Йоан стриктно изпълнили молбата на своя Учител. „И когато се свечери Той седнал на трапезата с дванадесетте ученика... И когато ядели, Иисус взел хляба и като благословил, преломил го и, раздавайки на учениците, казал: “вземете, яжте: това е Моето тяло…” След това взел в ръцете Си чашата с виното, благословил го и им дал да пият, като казал: “пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” като изпяха хвалебна песен излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:20, 26-28, 30). Така е било установено от Самия Господ Иисус Христос Св. тайнство Евхаристия. За тази вечеря никой не знаел, освен присъстващите на нея Христовите ученици. Затова тя е била наречена Тайната вечеря.
Първата си Св. Евхаристия Апостолите извършили на Петдесятница. А след това те се пръснали по цялата земя да проповядват душеспасително учение на Христос. Докато разпространявайки словото Му Апостолите, след тях епископите, презвитерите дяконите и повярвалия народ се събирали извършвали Св. Тайнство, като думите Спасителя: „Яжте това е Моето тяло..., пийте, това е Моята кръв...” са станали сакрална формула при изпълнението на Св. Евхаристия. Заради своето вероизповедание често пъти през първите три века християните са били подлагани на жестоки гонения от страна на юдеите, езичниците и от светските власти. Никакви преследвания, обаче, не могли да накарат първите последователи на Иисус Христос да се откажат от своята вяра. Те се криели на отдалечени от градовете места, в планините и катакомбите. Там предимно през нощта те извършвали това Свето Тайнство. Тези събрания на ранните християни се наричали „агапи” или „вечери на любовта”.
По време на Апостолите и в ранно християнската епоха Св. Евхаристия се наричала още „берека”, „хлеболомение”, „преломяване на хляб” или „Господня вечеря”. Първоначално Св. Евхаристия се извършвала нощно време по време на вечерята на любовта и се състояла от преломяването на хляба и произнасяна на две молитва над хляба и чашата с виното. По-късно, заради нарушения тя е било отделена от агапите и се извършвала сутринта, а още по-късно двете древни евхаристийни молитви са били обединени в една.
Постепенно при извършване на Св. Евхаристия са били въведени нови молитви, песнопенията и чинопоследованията. Така е възникнала Св. Литургия. Днес православният свят познава основно две Литургии – Златоустова и Василева. И двете Литургии са почти идентични по външна форма и ред. Различията между тези богослужения се заключават в редакциите на молитвите и редът на последованията, започвайки от молитвата за оглашените и до самия край.
По време на Св. Евхаристия самия Иисус Христос невидимо присъства на Св. Трапеза.

Конец! И слава Богу!

------------------------------------------------

Използвана литература

1. Афанасиев Н., прот., „Трапеза Господня”, издателство„Праксис”, Велико Търново, 1999.
2. Николай Макариополски еп., д-р, Серафим д-р, „Вяра. Надежда. Любов”, библиотека „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов Бл., проф., ставр., икон., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.