Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 29 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Понякога се налага да поканим свещеника за извършване на така наречените треби. По-добре е това да стане на място, в Божия храм, но динамичното ни ежедневие вече допуска поканата да се извърши по телефона. Нека да припомним, че и при телефонния разговор, и при среща трябва да сложим разговор не със светския поздрав “Здравейте”, а с "Благословете, отче!” също така не е прието да се изразява благодарност с “благодаря” или “мерси”, а “Спаси Господи” или “Спаси Бог”.
След това кратко съобщаваме целта на обаждането. Завършваме разговора с благодарност и отново с “Благословите”. Свещеникът изяснява какво трябва да подготвите за требата. Например, ако отецът ще причастява или напътства болен, е необходимо последния да се подготви, да се почисти стаята, ако има куче да се изведе, да се доставят свещи, вода и пр. За елеосвещение са необходими свещи, памук, олио, вино. За погребение – свещи, погребален кръст, покривка, икона. За освещение на къщата се подготвят свещи, олио, светена вода. Поканеният свещеник може да изпита неудобство - например ако не е изключен телевизора, свири музика, лае кучето, ако младите са облечени неприлично.
След края на требите е добре да се предложи чай или кафе на свещеника, това е прекрасна възможност за миряните да поговорят за духовните неща...
Конец! И слава Богу.
--------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
петък, 29 август 2008 г.
петък, 22 август 2008 г.
КАК СЕ ПОЗДРАВЛЯВАТ МИРЯНИТЕ ПОМЕЖДУ СИ
Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 22 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Понеже са едно в Христос, вярващите се наричат един други “брат” и “сестра”. Тези обръщения се употребяват много често в църковния живот. Точно така се обръщат вярващите към цялото събрание: “Братя и сестри”.
В широкия смисъл на думата и епископът и свещеникът са братя за мирянина. В църковна среда не е прието дори и за възрастните хора да се наричат по фамилия, а само по име. При среща мъжете обикновено едновременно с ръкостискането целуват един друг по бузата, жените правят същото, но без ръкостискане. Правилата обаче налагат ограничения на приветствието между мъж и жена чрез целуване по бузата. Достатъчно е да се поздравят един друг с думи и с навеждане на главата. Дори на Пасха се препоръчва разумност и трезвост, за да не се превърне пасхалната целувка в страст. Отношенията между вярващите трябва да бъдат изпълнени с простота, искреност и смирение. При допускане на някаква грешка или пропуск миряните веднага искат прошка, както това с прости и кратките фрази: “Прости ми, братко (сестро)”, “Бог ще прости, ти ми прости”.
Вместо общоприетите фрази от ежедневието при раздяла, вярващи си казват един на друг: “Да те закриля Господ”, “Моли се за мен”, “Господ да ти е на помощ”, “Да те пази Ангел пазител” и пр. Ако в светското ежедневие често възниква смущение в ситуация, когато трябва да откажем нещо, без да обидим събеседника, то в Църквата този въпрос се решава по най-простия и най-добър начин: “Прощавайте, не мога да извърша това нещо, понеже това е грях” или “...понеже нямам благословението на духовника ми”. По такъв начин бързо се премахва напрежението между хората, докато в светския живот това изисква немалко усилие и често води до обтягане на отношенията.
Конец! И слава Богу.
-------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
Понеже са едно в Христос, вярващите се наричат един други “брат” и “сестра”. Тези обръщения се употребяват много често в църковния живот. Точно така се обръщат вярващите към цялото събрание: “Братя и сестри”.
В широкия смисъл на думата и епископът и свещеникът са братя за мирянина. В църковна среда не е прието дори и за възрастните хора да се наричат по фамилия, а само по име. При среща мъжете обикновено едновременно с ръкостискането целуват един друг по бузата, жените правят същото, но без ръкостискане. Правилата обаче налагат ограничения на приветствието между мъж и жена чрез целуване по бузата. Достатъчно е да се поздравят един друг с думи и с навеждане на главата. Дори на Пасха се препоръчва разумност и трезвост, за да не се превърне пасхалната целувка в страст. Отношенията между вярващите трябва да бъдат изпълнени с простота, искреност и смирение. При допускане на някаква грешка или пропуск миряните веднага искат прошка, както това с прости и кратките фрази: “Прости ми, братко (сестро)”, “Бог ще прости, ти ми прости”.
Вместо общоприетите фрази от ежедневието при раздяла, вярващи си казват един на друг: “Да те закриля Господ”, “Моли се за мен”, “Господ да ти е на помощ”, “Да те пази Ангел пазител” и пр. Ако в светското ежедневие често възниква смущение в ситуация, когато трябва да откажем нещо, без да обидим събеседника, то в Църквата този въпрос се решава по най-простия и най-добър начин: “Прощавайте, не мога да извърша това нещо, понеже това е грях” или “...понеже нямам благословението на духовника ми”. По такъв начин бързо се премахва напрежението между хората, докато в светския живот това изисква немалко усилие и често води до обтягане на отношенията.
Конец! И слава Богу.
-------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
петък, 15 август 2008 г.
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ ПРИ РАЗГОВОР СЪС СВЕЩЕНИК
Статията е излезе в приложението на вестник „Борба”на 15 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Отношението на мирянина към свещеника, като носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство, поставен от църковното началство да се грижи за вярващите трябва да бъде изпълнено с почтителност и уважение. При общуването със свещеника е необходимо да се следи затова да бъдат благопристойни речта, жестовете, мимиката, позата и погледа.. Това значи, че по време на разговора не трябва да се използват експресивни и още повече груби думи, жаргон, с каквито е пълна светската реч. Жестовете и мимиката трябва да бъдат намалени до минимум. Свещеникът не трябва да се докосва и с него да се фамилиарничи. При общуването се съблюдава известно разстояние. Нарушаването на дистанцията (когато сме много близо до събеседника) е нарушаване на нормите, дори и в светския етикет позата не трябва да бъде прекалено свободна, още повече предизвикателна. Не е прието да се седи, ако свещеника е прав, сяда се след покана. Погледът, който спокойно може да се на съзнателния контрол, не трябва да бъде втренчен, изучаващ, ироничен. Най-подходящо е очите смирено и почтително да се сведени надолу.
Разбира се, при всеки разговор е необходимо да се изслушва събеседникът, да не го изморяваме с прекъсвания и многобройните ни въпроси. В разговор със свещеника вярващият е длъжен да помни, че чрез свещеника, като служител на Божиите тайни говори Самия Господ. По този начин миряните внимават за думите на духовния наставник.
Конец! И слава Богу.
-----------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
Отношението на мирянина към свещеника, като носител на благодатта, получена при Св. Тайнство Свещенство, поставен от църковното началство да се грижи за вярващите трябва да бъде изпълнено с почтителност и уважение. При общуването със свещеника е необходимо да се следи затова да бъдат благопристойни речта, жестовете, мимиката, позата и погледа.. Това значи, че по време на разговора не трябва да се използват експресивни и още повече груби думи, жаргон, с каквито е пълна светската реч. Жестовете и мимиката трябва да бъдат намалени до минимум. Свещеникът не трябва да се докосва и с него да се фамилиарничи. При общуването се съблюдава известно разстояние. Нарушаването на дистанцията (когато сме много близо до събеседника) е нарушаване на нормите, дори и в светския етикет позата не трябва да бъде прекалено свободна, още повече предизвикателна. Не е прието да се седи, ако свещеника е прав, сяда се след покана. Погледът, който спокойно може да се на съзнателния контрол, не трябва да бъде втренчен, изучаващ, ироничен. Най-подходящо е очите смирено и почтително да се сведени надолу.
Разбира се, при всеки разговор е необходимо да се изслушва събеседникът, да не го изморяваме с прекъсвания и многобройните ни въпроси. В разговор със свещеника вярващият е длъжен да помни, че чрез свещеника, като служител на Божиите тайни говори Самия Господ. По този начин миряните внимават за думите на духовния наставник.
Конец! И слава Богу.
-----------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
петък, 1 август 2008 г.
КАК ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ ЛИЦА
Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 1 и на 8 август 2008 г.,. в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеника може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника : “Простите, отче, и благословете”.
Конец! И Слава Богу.
-------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
В църковната практика не е прието свещеникът да се поздравява с думите: “Здравейте” или “Добър ден”, а вместо това трябва да се казва: “Благословете!”. След като сме близо до свещеника скланяме ръцете за получаване на благословение (дясната длан върху лявата). Свещеникът произнася думите: “В името на Отца и Сина и Светия Дух”, извършва над мирянина кръстно знамение, поставя дясната си ръка върху дланите му, която той целува.
Свещеника може да извърши кръстно знамение над наведената глава на мирянина с възлагане на дланта или може да благослови от разстояние. Честа грешка на редовно ходещите на църква хора е да се кръстят, преди да вземат благословията от свещеника.
Разпространена разговорна форма за обръщение към свещеника обикновено е “отче”, например: ”Отче, благослови” или за трето лице: ”Отчето замина на погребение”. Но звателната форма употребява в официален контекст, особено когато е съчетано с името на духовното лице. Например, казват: ”Отец Александър имате благословение да произнесе проповед утре”, но не може да се каже ”Отче Александър имате благословение...” Самият свещеник като се представя, трябва да каже: “Иерей (протойерей, свещеник, игумен и пр.) Василий Иванов”, но ще бъде нарушение на църковния етикет да се каже Аз съм Васил Иванов”.
Най-общото правило е следното: взема се благословение от свещеници имащи по-висш сан, тоест най-напред от протойереите, а след това от йереите. Възниква въпроса как да ги различим по звание. На помощ тук идва кръста, който носи свещеника: ако кръстът е с украшение, то това задължително е протойерей; ако кръста е позлатен – то това е или протойерей или йерей, а ако е сребърен – той е само свещеник.
Ако мирянинът прецени, че по някаква причина е неудачно да иска благословение от всички присъстващи духовни лица, може да каже: “Благословете честни отци”. Ще отбележим, че в Православието не е прието да се обръщаме с думите: “Свети Отец”, а се казва : “Честни отче” (например – помолете се за мен, честни отче).
Ако мирянинът е със семейството и иска да получи благословение, първо пристъпва мъжът, после жената, след това и децата според възрастта им. Ако някой иска да представи свой познат на свещеника казва: “Отец Петър, това е моята съпруга, моля ви, благословете я”.
Как да постъпим, ако срещнем свещеника на улицата или на обществено място? Дори ако той е в цивилна дреха, ние можем да вземем благословение, стига да е удобно и условията да го позволяват. Ако това не е възможно ограничаваме се само с лек поклон.
При раздяла, како и при среща мирянинът отново измолва благословение от свещеника : “Простите, отче, и благословете”.
Конец! И Слава Богу.
-------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Вестник “Исцелись верой”, бр. 9 – 12. 2000 г. и бр. 2. 2001 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)