Статията е излезе в приложението на вестник „Борба” на 25 юли 2008 г. и е първа статия в рубриката „АБ на църковния етикет или знаем ли...”
Кръстът е най-главният символ за християните. Той не само е оръдие на световното спасение, на който е разпнат Иисус Христос, е главният символ за християнството, наситен с дълбока символика и значения. Според предписанията на Св. Православна Църква православният християнин възпроижда този символ и с ръцете и тялото си, като прави това по следния начин: свива заедно първите три пръста на дясната ръка, като че ли иска да вземе щипка сол или захар. Те символизират Святата Животворяща Троица: Отец, Син и Св. Дух. Безименият и кутрето се свиват към дланта - това показва, че Синът Божий заради нашето спасение напуснал небесата и слязъл на земята, приел в Себе Си човешка природа и по този начин са се слели двете природи – Божествената и човешката. С трите пръста докосва се челото – за да освети мислите си , корема – за да освети живота си, горния край на двете рамена – за да освети делата на ръцете ни, като според православния канон докосваме първо дясната, после лявата страна, докато при католиците е обратното. При прекръстване казваме молитвата „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух. Амин”, като при произнасянето на първото Лице на Св. Троица докосва си челото, второто Лице - корема и третото – двете рамене. Това е правилния начин за извършване на кръстното знамение. Често обаче можем да видим как много вярващи поради незнание или небрежност правят кръстния знак неправилно или се покланят, преди да се прекръстели до край.
Този знак съпровожда правословния християнин през целия му съзнателен живот – по време на всичките молитви, богослужения и църковни свещенодействия, преди и след приемането на храна, преди и след завършване на всякаква работа.
Конец! И слава Богу.
---------------------------------------------------------------
Използвана литература
1. Колесникова, В. „Краткая энциклопедия православия. Путь к храму.” „Центрполиграф”, Москва, 2001.
2. Николай, д-р, еп., Мариополски, Серафим, д-р. еп., „Вяра. Надежда. Любов”, „Духовно възраждане”, Враца, 1991.
3. Чифлянов, Бл., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.
