Статията излезе във вестник "Борба" на 15 април 2008 г.
Навярно, по-възрастното поколение още дълго ще изпитва носталгия за времето на бай Тошо. Колкото и да оплюват годините на “светлото бъдeще” на комунизма, никой няма да отрече, че тогава здравеопазването и образованието бяха на високо ниво, и най-вече безплатно. А какво е днес положението на родната ни медицина? Съвсем не е розово!!!” – ще отговори с болка всеки българин, на който поне веднъж му се наложело да потърси помощ в нашите здравни заведения.
Да, не дава Господ днес да се разболееш. Особено, когато заплатата ти е близка до минималната. А още по-зле, ако си без работа.И тогава си мислиш за какво ще ти стигне паричката, която си я взел от трудовата борсата – за да си платиш сметките за тока, парното, водата и телефона или да си нахраниш гладното сисемейство? А може би, първо да си платиш здравните осигуровки? Само че как едва свързваш двата края?
Да, абсурдно и нелогично, но само в нашата държавица безработните и социално слабите трябва задължително да плащат здравните си осигуровки. В целия свят няма да намерим такъв абсурд. Обаче, какво да се прави, това е реалността в днешна България! Но това е положението у нас - и да плачеш и да виеш от болки, няма кой да те чуе. Нашите политици нямат време да се занимават с такава дребна работа, като здравето на собствения си народ. По-важно бе да осигурим военен контингент за безопасността и спокойствието на толкова близки и братски иракски и афганистански народи ида влезем в НАТО! Иначе те дай си Боже, нашата бедна, нагло ограбена от държавните мъже и за безценица разпродадена Татковина ще бъде отвсякъде нападната...
И какво излиза, че ако ти болен или на легло, но нямаш пари, то съгласно условията на българската здравна реформа, ти съвсем не си болен и нямаш право медицинска помощ. Значи, ако не си платил осигуровките, поради липса на пари, ти се вече ни си човек и нямаш право на живот. Това ли заслужаваме? За такава ли демокрация си мечтахме? А даже и здравно осигурен, нямаш гаранция, че ще получиш качествена лекарска помощ. Защото наблюдавайки в каква пропаст върви българското
Сигурно всеки редовен данъкоплатец се замисли, какъв е смисъла да се плаща здравните осигуровки, когато пак отново почти всичко трябва да си плащаш – прегледа при личния си лекар, част от болничния престой, почти всичките лекарства и дори някои от животоспасяващи медикаменти, лабораторните изследвания и т. н. Да не говорим за болничните. Там е направо е кошмар. Въпреки, че сегашното правителство нареди до две седмици да се изплаща болничните, на практика това все още рядко се случа, налага ти се по няколко месеца да чакаш и след това, ако не отидеш при съответната инстанция и да не попиташ защо не е изплатен болничния, то сигурно още толкова ще чакаш да се сетят служителите от регионалния отдел на НОИ да си свършат работата. А когато си получиш парите от тъй дългоочаквания си болничен, то пак ще ти прилошее, защото и тази точка в родното здравеопазване е уредена по-нашенски - работодателят приспада болничния от брутната ти заплата, а НОИ ти изплаща болничния върху сумата, осигурявана от работодателя, която е почти навсякъде у нас е малко над минималната заплата. И кой при тази здравна математика остава ощетен?.
Но кой ти мисли това, важно е че докато българите от различна възраст боледуват, всеки път хранят надежда, че ще получат достъпна и качествена лекарска помощ, у нас активно продължава да тече здравната реформа.
