ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: ”ДУХОВНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ”

Тази статия бе отпечатана във вестник “Долина”, бр. 32 (113) от 12 август 2004 г.

В този брой ви представяме статията на един млад автор, любезно предоставена от самия него специално за читателите на в. ”Долина“. Виталий Чеботарь е роден в град Болград, Одеска област, Украйна на 20.02.1977 г. Има още двама братя Славчо и Иван. В България е благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък. С него се запознава по щастлива случайност в родния си град през 1996 г. “Винаги ще съм признателен на отеца” - казва Виталий. С негово съдействие записва и завършва паралелния семинарски курс през 1996-98 г. В същата година е приет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност теология. Дипломира се през 2003 г. В момента подготвя магистратура на тема “Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането”. От миналата година е женен за българка - Анета Танева, от Габрово. Ани, както галено я нарича, е дипломант на катедра “Скулптура”, към факултет по изобразително изкуство при ВТУ. Свободното си време отделя за писане на статии, стихове, разкази за духовна просвета и култура, прави и преводи от руски. Част от творчеството му е вече отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести”. На казанлъшките читатели представяме статията със съкращения.

В какво време живеем днес! Много малко обръщаме вниманието си към духовните и нравствените неща, а и къде ли да ги намерим?! Ако вземем, например продукцията на западното кино индустрия, която ни залива така щедро от малкия и големия екран, какво полезно можем да извлечем? На никого вече, дори на малките деца, не правят впечатление потоците кръв, разкъсаните тела, ожесточените престрелки, смачканите коли, или пък пикантните любовни сцени… По-безчувствени ли сме станали? А иначе, основният движещ мотив, който ни се натрапва е “справедливостта”, но човешката и земната. Ако някой ни обиди, задължително трябва да отмъстим, защото “доброто” винаги възтържествува над злото. Тук начините и средствата са без значение. Положителният герой раздава правосъдие, побеждава, убива лошия… На пръв поглед няма нищо нередно. Ако сме попрочели нещо от Стария Завет ще кажем: Дори там е написано “око за око, зъб за зъб”, тоест каквото ви направят, с това отвръщайте. Но, ако се ръководим още от тези старозаветни правила, защо тогава се роди Христос, защо умря на Кръста и възкръсна в третия ден? Не затова ли, да примири човека с Бога и да изкупи греховете му? Не Той ли каза, ако някой ни удари по едната страна да обърнем и другата, и още, ако искаме да бъдем първи, нека бъдем слуги на ближните, и още, да имаме Него за Идеал, защото е благ и смирен по сърце, и още, и още… Та нали самият Богочовек уми краката на учениците си на Тайната вечеря, в знак на безкрайно смирение? Не Този ли трябва да ни бъде примерът за справедливост, “който и пречупена тръстика не прекърши и никого не обиди? Защо нашата справедливост е толкова далеч от Божията? Защото се отклоняваме от верния път, защото загърбваме Бога, защото мислим, че можем сами… А какво можем и колко можем се вижда от действителността, която е най-доброто ни огледало: войни, насилие, престъпност, наркомания, проституция… Да продължавам няма смисъл, списъкът и без това е дълъг, а и всеки сам може да го допълни.
Живеем като богове, забравяйки, че сме пръст и в пръстта ще се върнем. Независимо от това, какви богатства и власт имаме, не можем да се застраховаме срещу смъртта! Златният телец е заел мястото на Бога в много сърца, но животът може да бъде толкова хубав и без многото пари. Защото смисълът на човешкия живот не е в трупането на богатства тук, на земята, където крадец подкопава и молец прояжда, а горе, на небесата.
Много популярна днес и не само сред младежите е тъй наречената американска мечта - един мираж, за охолен живот и лесни пари… В действителност, обаче, нещата изобщо не са толкова розови. А и какво ли не копираме от американците - изрази, маниери, диети, свобода… нищо, че на наша, родна почва всички тези неща се превръщат в пародии. Музикалните ни клипове дори стават все по-вулгарни и агресивни. За да бъдат по-харесвани музиканти и артисти са готови на всичко. Примери за това - колкото искаш, едни от други по-фрапиращи. Но, когато духовните сетива са закърнели, естествено е желанието за зрелища да става все по-ненаситно. И все по-малко ни впечатлява красотата на изгрева, прелестта на цветето, омайната птича песен… Дали някой забелязва как цялата природа, всякое дихание хвали Господа, от работливата мравка и неуморната пчеличка, до огромните китове и слонове? Всички те се подчиняват на законите, които Бог е установил в природата. Само ние, човеците, все повече и повече забравяме за Него, нашият Създател.
Жалко е, че младите хора растат в такава среда на безбожие, че вместо на Божиите закони се подчиняват на законите на модата, която все повече ги разголва, татуира, обезобразява. Съвременната козметична хирургия прави чудеса, но каква полза, след като душата умира, затрупана под тонове грим, силикон и пороци? Барчетата, дискотеките, компютърните зали, алкохола и наркотиците довършват и малкото останало здраво и цяло в умовете и телата на младите. В резултат – депресии, самоубийства, аборти, клиники за душевно болни, наркомани и алкохолици. А църквите стоят празни!
Черна статистика? Улица без изход? И двете! Но, изход все пак има - БОГ! Бог, Който е толкова човеколюбив, милостив и дълготърпелив, че прощава всичко, дори непростимото. Трябва само да се събудим и отърсим от стария си начин на живот, да се разкаем искрено, да поискаме прошка, да вярваме, че ще я получим. И тогава, точно когато сме на дъното, та дори сме затънали до гуша, става чудото. Бог ни подава ръка и бавно и полека, но сигурно ни изтегля от собственото ни блато. А колкото до хората, винаги има кой да помогне. Стига само в самотата и отчаянието си да не залитнем към така щедро предлагащите се секти и други религии. Нищо и никой не е по-силен от Бога, затова, нека изберем Него за наш Съюзник и не Го заменяме с нищо друго!

Конец! И Богу слава.