Тази статия бе написана през 2001 година. На следващата година тя бе публикувана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 8. 2002 година. Настоящата статия е един от първите опити са напиша малък богословски труд с догматическа съдържание.
За по-пълно изясняване на цялото дело на спасението, извършено от Господ Иисус Христос, то трябва да се разгледа от три страни, а именно:
а) първосвещеническо служение на Господ;
б) пророческо;
в) царско.
Тези три страни се наричат тройно служение на Сина Божи.
Общата черта на тези три служения на Иисус Христос е в това, че в Стария Завет призваните на всички тези служения се помазвали с елей и лицата, достойно провеждащи тези служения, са били укрепвани със силата на Светия Дух.(1)
Според схемата на тройното служение на Иисус Христос Той е Изкупител по троен начин - като Пророк, възвестил на всички люде истината и им посочил правилната вяра и дейност, като Първосвещеник, принесъл Себе Си в жертва за примиряване на всички хора с Бога и като Цар, проявил необходимото за нашето спасение могъщество.
Тази схема се основава в Свещ. Писание. Самото име Месия или Христос, което значи Помазаник, говори за тройното служение на Иисус Христос - в Стария Завет помазаници се наричали пророците, първосвещениците и царете; тяхното служение е било предобраз на новозаветното служение на Иисус Христос за изкуплението на човешкия род. В Новия Завет Иисус Христос се именува Пророк (Лук. 24:19), Пъровсвещеник (Евр. 3:1, 4; 14:16; 5:56) и Цар (Йоан 28:36-37).
Тройното служение на Спасителя, като Пророк или Проповедник и Учител на Истината, като Първосвещеник или Жертвоприносител и Изкупител от греха и като мощен в борбата Цар в царството на правдата, удовлетворява тези три изисквания. Пророческото служение на Иисус Христос стои в неразривна връзка с първосвещеническото и царското.(2)
1. Иисус Христос е първосвещеник
Господ Иисус Христос е не само Агнец Божи, който се е принесъл в жертва за живота на света. Той е всичко - и Принасящ се, и Извършител на жертва, и Първосвещеник.
Христос принася и Принасящ се, приемащ и раздаващ се – молитва на “Херувимската “ песен на литургията, тоест Той Сам се пренася в жертва, Сам Той е и (донася) жертва., Сам я приема и Сам я раздава.(3)
Първосвещеническото служение на Христос има няколко момента: изкупление на людете от греха и смъртта, примиряване на хората с Бога и нравствено възраждане на хората. Тези три момента, разбира се, не бива да се смятат за отделени, те се неразделими.
Първосвещеническото служение на Иисус Христос обхваща целия Негов земен живот, но преди всичко то е извършено чрез страданията Му и кръстната Му смърт.
Същността на Първосвещеническото служение на Христос е внедрена в двете наименования на Христос – Първосвещеник и жертва. В посланието на Св. Ап. Павел към евреите се прави паралел между Първосвещеника Иисус Христос и старозаветния първосвещеник.(4)
2. Пророческо служение на Иисус Христос
Благовестническо (учителско, пророческо) служение на Иисус Христос се изразява в това, че Той възвестява на хората в достъпна за тях пълнота и яснота волята на Небесния Отец за спасението на света и им предaва нов, съвършен закон на вярата и благочестието, който служи за спасението на целия човешки род. Това служение е извършено непосредствено от Самия Господ и чрез Неговите ученици, които по Неговата заповед възвестяват благовестието на всички народи и го предават на Църквата за всички времена.(5)
Пророческото служение на Иисус Христос се състои в това, че Той, подобно на старозаветните пророци (Аг. 1:13), възвестява на всички люде волята Божия за тяхното спасение и им дава Евангелието, благовестието за царството Божие.
В Стария Завет обещаният Месия се сравнява с пророка – законодател Моисей.
Св. архидякон Стефан, преди да бъде убит, отнася тези думи към Иисус Христос: “Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: “Господ, Бог наш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене. Него ще слушате” (Деян 7:37). Сам Иисус Христос, в Назаретската синагога отнася думите на пр. Исая (LXI:1-2) към себе си и прибавя: “никой пророк не е приет в отечеството” (Лук. 4:18, 24). Двамата ученици, които отиват в Емаус, изповядват Иисус Христос като пророк, силен “на дело и слово пред Бога и целия народ” (Лук. 24:19). Сам Спасителят смята за съществено Свое служение пророческото служение.
Иисус Христос нарича Себе Си Учител и Наставник, тоест единствено Той е в пълен и собствен смисъл Учител на хората (Мат. 23:8,10). Дори за пророка Йоан Кръстител е казано в пролога на Евангелието на св. Йоан Богослов: ”Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината” (1:8). Докато пророците светят с дадена им от Бога светлина, Христос е само светеща светлина.(6)
3. Царско служение Христово
Синът Божий, Творец и Владика на небето и земята, Цар вечен по Божество, е Цар и по Богочовечество, както в Своето земно служение и до кръстната смърт, така и в Своето прославено състояние след Възкресението.
За Него, като Цар, предсказват пророците.
Царското служение на Господ преди Възкресението Му се изразява в :
а) чудесата Му, във властта Му над природата;
б) във властта Му над силите на ада, за които свидетелстват многобройните изгонвания на бесове и думите на Господа: “видях сатаната, как падна от небето като светкавица” (Лука 10:18).
в) във властта над смъртта, проявена във възкресението на сина на наинската вдовицата, дъщерята на Иаир, починалия преди четири дни Лазар.
Господ Иисус Христос Сам говори за Себе Си като за Цар още преди Възкресението Си, на съда при Пилат: “царството Ми не е от този свят”(Йоан 18:36-38).
Господ се явява в Своята слава на учениците Си след Възкресението Си, като им казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).
След Възкресението Си Богочовекът Христос е на небето, на земята и в преизподнята.
По цялата Си сила царствеността на Господ Иисус Христос е се яви при слизането Му в ада и победата Му над смъртта. Възкресението Му за всички вярващи в Него е врата за Царството Небесно.
Конец! И слава Богу!
-----------------------------------------------------------------------------------
Бележки
1. Помазанский, М, “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 151-152.
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936 г, с. 168-170.
3. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 152.
4. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с .174.
5. Помазанский, М., “Догматическое богословие”, 1992, Аляска, с. 153.
6. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936, с. 170.
Използвана литература
1.Помазанский, М., “Догматическое богословие” 1992, Аляска
2. Дюлгеров, Д. и Цовневски, Ил., “Православно догматическо богословие”, София, 1936.
3. Дюлгеров, Д. В., “Исус Христос – Новозаветен Първосвещеник и Изкупител”, София, 1926 г.
