Тази статия е преведена от руски. Тя разказва какво се случва на човека след смъртта му. Искрено се надявам , че този превод ще накара хората а да се замислят за смисъла за живота и за живота след смъртта. Статията бе отпечатан в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 година.
(Този случай е станал в Почаевска община, Кременцка околия, село Ласковец на 18. 8. 1936 година)
“Аз бях малограмотна, със слабо здраве, но обичах Св. Църква, често ходех там да се моля. Няколко дни, преди онзи дивен случай, който стана с мене, аз, стоейки на двора, чух глас: “Марийо, приготви се, в първия понеделник след празника Успение Богородично ти ще заспиш в три часа следобед и ще спиш два дена”.
Погледнах наоколо, но никого не видях, а гласът три пъти повтори тези думи. Аз повярвах и започнах да се приготвям: още по-често ходех в църквата, изповядах всичките си грехове, които с Божията помощ успях да си спомня, причестих се със св. Христови тайни. Когато настъпи посочения ден, от сутринта си приготвих място в плевника и казах на близките си да ме не безпокоят и сами те да не се безпокоят, тъй като всичко е предсказано преди една седмица.
През деня, около два часа, докато рязах дърва с един стар човек, усетих слабост и разбрах, че вече е време да отида в плевника, на онова място, което предварително приготвих. Дойдох, прекръстих се и започнах да се моля, но силната немощ ме накара да легна върху сеното. Започнах да се завивам с чаршафа, но не успях и останах безчувствена. Започна дивния сън, предречен от Божия глас. Видях светъл юноша, който ме хвана за ръката и поведе по стълбата нагоре. Огледах се и видях тялото си не прикрито с чаршаф. Когато за почнахме да се издигаме, попаднахме в много мрачно и тъмно място. Там видях страшни зли духове. Юношата ми каза: “Прекръсти се, това е злобен свят.” Издигахме се все по-нагоре и по-нагоре. Пътя ни минаваше през смрадно и отвратително място. Там злите духове ни показаха беззаконни дела, които хората вършат на земята. От там дойдохме на мястото на смирението. Злите духове не можеха да гледат на смирените души, а отправяха очите и ръцете си надолу и стояха като мъртви, а Ангелите пееха : “Благословен Грядый во имя Господне”. Те водеха по митарствата душата на един грешник, която много желаеше да отиде в Царството Небесно. Но Ангелът й каза: “Твоята душа няма място там, защото трябваше да служиш на Бога”. Отправихме се в посока към изгрева слънце. Неочаквано видях един старец, облечен в сияеща одежда. Това бе светителят Николай Велики Чудотворец Тук юношата ни остави и се скри, а светителят Николай ме благослови и каза: “Тъй като ти винаги ми се молиш, ще ти покажа обителите на Светиите и мъченията на грешниците. Върви след мене.”
Тръгнахме по тясна пътека. Скоро стигнахме до висока планина. Аз изнемогнах и не можех да се изкача, но Св. Николай намокри пръстта с вода, намаза устните ми и започнах да вървя с лекота. Когато се изкачихме на планината, видяхме големи Царски Двери, подобни на църковните. Преди да се приближим, те се отвориха. Там стоеше множество народ. От едната страна стояха мъжете, а от другата – жените и в средата малките деца. Това бяха душите на починалите хора. Спрях се, а Св. Николай започна да разпъжда тълпа от деца, за да направи пътека за минаване, а след това ми даде знак с ръка да вървя след него. Каза ми да позная роднините си, които отправяха молба за да се помолят за тях на Бога. След това светителят ме заведе в голяма и много светла Църква и там видях на престола във Велика слава Спасителя и Божията Майка до Него, обкръжена с множество Ангели и Св. Божии угодници, които Го умоляваха да помилва целия свят. Също така и Божията Майка със сълзи умоляваше Сина Си, а Ангелите вземаха тези сълзи и оросяваха иконите, които се обновяваха по този начин. Божията Майка молеше: “Сине Мой, прости на тези хора, понеже те не знаят какво вършат”.
Спасителят Й каза: “Заради Тебе Аз ще оставя света за известно време.” Божията Майка ми заповяда да предам на хората да се каят за греховете си и да се молят на Бога, защото огромно Божие наказание очаква земята, ако не се покаят. А на Св. Николай бе казано: “Покажи й обителите на Светиите и мъченията на грешниците.” Светите мъченици, пострадали за Христовата вяра, бяха в голяма слава и с златни венци. Видях и Божиите угодници, красота и слава, която е трудно да се изкаже с човешки език. След това Св. Николай ми показа къде се намират маловерните християни, там където има малко светлина. А на друго място бяха грешниците, разпънали Христа. Там е страшна и непрогледна тъмнина. Оттам слязохме надолу, където беше много студено – всичко беше в лед. Тук страдаха хората, съгрешили в монашеството, както и мирските свещеници. А оттам стигнахме до една страшна и тъмна река, от която излизаше черна пара. Тук се спрях, а Св. Николай в същия момент се оказа на отсрещната страна и ме извика при него. Но аз се страхувах и не знаех как да премина. Тогава видях опъната през реката върва отдолу и влакънце отгоре. Светителят Николай каза: “Върви по връвчицата, и се дръж за влакънцето”. И аз преминах. Той ми каза: “Виж тази река”. И поясни: “На Страшния Съд тук ще горят с голям пламък и ще се мъчат в тази река магьосниците, блудниците, разбойниците, пияниците, подпалвачите, пушачите на тютюн и други грешници”. Освен това ми бе показано как една жена седеше и преливаше вода от едно глинено гърне в друго, което, като се напълнеше започваше да прелива обратно от пълното в празното и така тя никога нямаше почивка, тъй като доливаше в млякото вода, за да го продава. Оттам се приближихме към голямо мазе, където стоеше човек в дълга одежда с ключове. Когато, по молба на Св. Николай, първата врата се отвори, ние видяхме, че злите духове опалваха в огъня хората, слагаха ги на наковалня и ги биха с чукове, както се кове желязото. Тези мъчения бяха заради хула против Светия Дух. Когато се отвори втората врата, там изтръгваха езиците на хората и ги забиваха в стената. Това са страдания за клевета. Когато се отвори третата врата, там имаше голяма бездна, а в средата й имаше огромен стълб. Около този стълб бяха завързани хора, а отгоре имаше казан с вряща смола, която кипеше и пръскаше по главите на завързаните хора – те страшно викаха. Тези мъчения бяха за това, че се обличаха и разголваха за съблазън на другите в разни срамни дрехи, и така отивали на църква и други места. Зад четвъртата врата разпъваха на стената хората, извъртаха ръцете и краката им, затова, че се кръстеха неправилно. Зад петата врата хората се биеха с камъни един други. А от тези камъни излизаше мраз. Това са страдания заради гордостта. Когато отвориха шестата врата, там хората ходеха с краката си по остри камъни. Това бе заради кражби и скриване на грехове при изповед. Зад седмата врата, в ушите на хората бяха сложени тръби и свиреха на тях. Караха ги да танцуват върху остри камъни за това, че обичаха музика, тоест светска музика с развратно съдържание, ходили на танци, играли в компании, развличали се с различни забавления. Отвориха осмата врата. Там се мъчеха хора в кипяща смола. Злите духове ги изваждаха от смолата, със сила ги хвърляха на земята и те се превръщаха в пънове, а когато удареха с крак по тези пънове, те се превръщаха отново в хора. Това бе мъчение за гняв. Оттам отидохме в противни и срамни места, където имаше голяма яма. В нея се намираха множество гадове и между тях две жени. Гадовете изсмукваха от тях кръв. Така измъчваха вещиците за това, че правели магии, за да навредят на чуждите крави. На друго място бе показано как извиваха главите на хората, за това че говорили в храма и се оглеждали по време на Светата Божествена Литургия. Други слагаха на масата, подаваха им отвратителна нечистота и ги караха да ядат. Така измъчват хората за преяждане. Също така ми показаха как измъчваха за развод. Там бяха мъже и жени, заковани заедно така, че главата на жената стигаше до краката на мъжа, а главата на мъжа до краката на жената. След това видях как слагат хората на каруци, в които са набити остри пирони, и ги возеха така, че от тях течеше много кръв. Това е мъчение за клевета, заклеване с Божието име и произнасяне напразно името на Бога. Оттам слязохме по стълбата надолу. Имаше огромна горяща пещ, която гореше със силен пламък. Светителят ми каза, че в този огън измъчват за лъжепророчество и за вземане на изгубен кръст. Отново се качихме по стълбата нагоре и влязохме в прекрасна благоуханна градина. Светителят каза, че това е място на праведните и преподобните. Отново влязохме в същата Църква, и аз пак видях Престола и във Великата Слава Спасителят с разпрострени ръце и около Него Божията Майка, обкръжена от множество Ангели и Светии. Чух глас: “Елате при Мен всички трудещи се и обременени, тъй като при Мен, има много жилища. Аз на никого няма да откажа, само спазвайте заповедите Ми, които ви дадох”. И обръщайки се към мене, Спасителят ми каза: “Кажи на свещениците и монасите да поучават народа. Дадох им власт, те четат Евангелието, и заповедите ми, но не ходят по тесния път, а по широкия и водят други след себе си”. След това Божията Майка каза: “Разкажи на хората всичко, което видя и още кажи, че самоубийците няма да наследят Царството Божие и още кажи за всеки починал да четат Псалтир, неговата душа има път в Царството Божие, а на когото не четат, на него пътя на душата му е препречен от врага на човешкия род – дявола. Тя каза родителите да не плачат за починалите, понеже се разрешава да се плаче само в молитва. Също така да не погребват починалите без свещеник. В краен случай, ако няма свещеник, трябва да се вземе икона (или кръст) и да се носи пред ковчега. Също така да се погребват и младенците. Младенците – това са Ангели, но за съжаление, за тях не се грижат, както трябва – това е противно на Бога. Има още такива родители, които проклинат децата си, които чрез това родителско проклятие ще бъдат слепи Ангелчета на онзи свят. Случва се децата да се родят мъртви, за тях трябва да се раздава на бедните милостиня, за да се молят и те за този младенец. Има и такива жени, които отравят плода си. На онзи свят те ще виждат пред себе си децата си убити. Има жени, които мислят че тези деца ги няма и няма да ги има, но на Страшния Съд Господ ще им даде да разберат и такива майки вечно ще се измъчват! След това Божията Майка ми каза: “Иди и разкажи всичко, което ти позволявам. А онова, което не ти позволявам, не говори, ако го кажеш, то няма да проживееш и един ден и ще си вземеш грях на душата. Иди и се моли за всички познати и непознати, и за тези които мразят и обиждат”.
Причестиха ме със Светите Христови Тайни. След това се появи същият юноша и Божията Майка му каза: “Отведи я там, където е била”. Когато вървяхме, юношата ми каза: “Погледни, как Ангелите носят чашата на Божия гняв”. Видях как два Ангела носеха чаша и пееха песен, която не можах да разбера. Разбрах, че чашата с Божия гняв ще я излеят във водата. Юношата ме заведе до тесен тъмен проход, и ми каза да вървя нататък сама, но аз се страхувах и не исках да вървя. Юношата ме блъсна и аз се събудих.
Според думите на очевидци, които будели Божията робиня Мария, когато след това я завели у дома и я разпитали, тя веднага им отговорила: “Защо ме будихте и не ме оставихте на мира, а ме наричахте по име “Мария”! Това всичко навреди, защото когато ме водеха по митарствата, то бесовете, които ни срещаха, силно пристъпваха към мене и искаха да ме изскубнат от ръката на юношата като викаха страшно: “Махай се, махай се от тука, защото те викат!”. А вие ме викахте, нали!”. Близките се опитвали да я будят, но напразно. През цялото време спала като мъртва и изобщо не дишала. И ако не бе предупредила предварително, то биха я сметнали за починала. Сънят продължил от понеделник 15.00 часа до вторник 21.00 часа – едно денонощие и шест часа.
Всичко това е записано по думите на Мария Андреевна Зинневич, която живеела в село Ласковец, Почавеска община, Кременцка околия, Волнска област.
Превод от вестник “Исцелись с верой”, от 9.2001 г., абонаментен код 41769.
Конец! И слава Богу.
