Статията излезе в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 6. 2002 година.
Остана съвсем малко време до момента, когато православните ще отбележат големия и светъл празник Пасха или Възкресение Христово. Тази година Пасхата се пада на (виж: църковния календар относно дата на празнуването на Велик ден в тази година) и се празнува цяла седмица - Светла седмица, три дни от която съставляват Великден. Тогава всеки православен християнин ще поздрави ближния с думите : “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”), а ближният трябва да отвърне: “Воистина возкресе!” (“Наистина възкръсна!”).
Кой е Иисус Христос? Какво е сторил, за да се възхвалява така силно от православния свят? Защо празникът се нарича Възкресение Христово? – на тези и други въпроси ще получите отговори в тази статия.
Иисус Христос е единороден Син Божий, Когото Бог Отец изпрати на земята, за да изкупи греховете на човечеството чрез кръстната смърт. След подигравките и кръстните мъки, Иисус Христос умрял и в същия ден бил погребан в една пещера. Изминали три дена. В първия ден на седмицата трите жени – мироносци – Мария Магдалина, Мария Иаковова и Соломия отишли да Го помажат (този обичай е бил практикуван по онова време). Когато пристигнали видели, че надгробния камък бил отместен. Жените влезли и видели Ангел Господен, който седял от дясната страна на гроба и силно се уплашили. Небесният посланик им казал: “Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тука. Ето мястото, дето бе положен” (Марк. 16:1-9).
Ето така, според Св. евангелист Марк, е станало Възкресението Христово или възкръсването на нашия Господ Иисус Христос.
Нека тази година всеки от нас достойно да се подготви, за да посрещне този велик и светъл Христов празник. Подготовката трябва да се състои в следното.
Първо - да постим. С въздържанието от определена храна ние укротяваме страстите и се подготвяме за приемането на Св. Причастие. Второ, което е също много важно, да водим духовен пост – да се предпазваме от греховни помисли, мечтания и т. н. Трето, да се стараем да водим истински християнски литургичен живот. Четвърто, спазвайки поста, трябва да изповядваме греховете си пред свещеника. И пето, вече подготвени, със страх Божий да пристъпим към Св. Тайнство Евхаристия, тоест да се причастим и да не повтаряме отново старите грехове.
Също така, всеки трябва да посрещне Великден в храма, с боядисани яйца и козунак, които след празничната Пасхална Св. Литургия се благославят от свещеника и се раздават за здраве.
Накрая , бих искал да спомена за пасхалната традиция, за боядисването на яйца и за приготвянето на козунаците.
За боядисването на яйца Свещеното Предание разказва, че Св. Мария Магдалина поднесла едно яйце на император Тиберий и го поздравила: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”). Императорът се усмихнал и подигравателно поизнесъл: “Как един умрял човек може да възкръсне? Това е абсурд! Ако наистина е станало така, нека яйцето да промени цвета си!” Св. Мария Магдалина му отговорила: ”Както това яйце може да даде нов живот и от него може да се излюпи пиле, така и Синът Божий възкръсна от мъртвите, за да даде нов живот на човечеството”. След тези думи яйцето в ръцете на императора е станоло червено. Императорът останал смаян.
Червеният цвят на яйцето символизира Христовата кръв, пролята за нас, човеците. А самото яйце, по думите на св. Мария Магдалина е символ на нов духовен живот за човека.
“Аз съм хляба на живота” (Йоан. 6:53) – казал Иисус Христос. Затова, ние, православните християни приготвяме козунак на Пасха по специален начин: красиво оформен и подсладен, което символизира сладкия духовен живот, към който ние трябва да се подвизаваме през кратковременното ни пребиваване тук на земята. Това може да се постигне само тогава, когато започнем да водим истински християнски литургичен живот, като се стараем да спазваме Христовия Завет.
Затова, нека всеки се очисти от греховете си, с чиста душа и сърдечна радост да посрещне в храма този прекрасен Господен празник - Възкресение Христово и да поздравим ближния си: “Христос возкресе!” (“Христос възкръсна!”).
Конец! И слава Богу.
неделя, 20 януари 2002 г.
сряда, 16 януари 2002 г.
* * * * * *
Стихотворението излязло в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.
На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.
Конец! И слава Богу.
На Теб се кланям, Майко Божия,
и потъвам пак в своите молитви!
Пред Твоя образ отново аз се моля,
от бесовските мрежи закрили ме!
На Теб възнасям аз своите моления,
към Теб се уповавам, Владичице Небесна!
В Теб намирам аз своята утеха,
за Теб възнасям хвалебните си песни.
Майко Божия, моля Те, помогни ми,
за да не спечели лукавият душата ми.
И към Сина Си пътя посочи ми,
за да не мога вече да греша.
Конец! И слава Богу.
* * * * * *
Това стихотворение бе отпечатано в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 година.
Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!
Конец! И слава Богу.
Бягаш, без да се обръщаш,
Ти от пътеката на Бога,
Отново дявола прегръщаш,
И греховете ти са много.
О, брат! Недей така не бива!
Това е дяволска измама,
Така с него ти ще стигнеш –
По пътеката до ада.
Но ето, Божията пътека,
Там е Великата награда!
Тя е трудна, но по-лека...
Там е раят, а не ада!
Конец! И слава Богу.
вторник, 15 януари 2002 г.
Духовното състоние на съвремената младеж
Статията бе отпечатана в сп. “Търновски епархийски вести” бр. 1. 2002 г.
В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.
Конец! И слава Богу.
В днешно време се говори много за духовни и нравствени принципи, но в същото време навсякъде доминира антинравственост и антидуховност. За пример бих искал да посоча западната киноиндустрия, която ни се предлага по телевизията и кината, която всеки ден ни внушава: ако ни обиди някой, ние задължително трябва да отмъстим и тогава ще се почувстваме добре, без да се запитваме, не противоречи ли това на духовния християнския принцип? Разбира се, че противоречи. Кои сме ние да раздаваме възмездие на хората? С това самопроизволно правосъдие, ние нарушаваме Христовите слова които гласят: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.” (Мат. 5:39)
Много често виждаме как филмовите герои ни уверяват, че човекът е най-великия и най-силния на Земята, че всичко постига сам, без ничия помощ... Тука отново се нарушават християнските принципи. Защото в своето самоизтъкване, човекът изпада в гордост, опитвайки се да бъде всесилен забравяйки, че е ”пръст и в пръст ще се върни” (Бит.3:19), че без Бога е един червей и нищожество. Така той вече няма упование в Него и не може да има смирение.
Освен това, виждаме във филмите как “добрите” герои с огромна жестокост убиват лошите хора – престъпници, мафиоти, гангстери… Добре, но тези “добри” герои уж вършейки добро, престъпват една от Господните заповеди, дадени на Мойсей на планината Синай. Независимо от каква подбуда те извършат убийство, тези хора извършват грях, нарушават шестата Божия заповед: “Не убивай!” (Изх.20:13) Кой им дава право да се разпореждат с живота на тези хора, дори и да бъдат те злодеи? Нима не се знае, че животът на човекът даден е от Бога и че само Той може да Го отнеме.
Да, твърде много се говори за духовни и нравствени принципи. Обаче, в същото на младежта се предлага един “лесен” модерен живот – американска мечта, който е противоположен на духовния и нравствения закон. Ако погледнем на съвременната младеж, на нейното поведение, ще разберем, че тя изобщо не се придържа към по-горе посочените принципи.
За да не бъда празнословен, искам да обърна внимание на следните неща: на днешната мода, при която колкото повече се оголва тялото, толкова е по-модерно, или да си спомним за музиката – колкото е по-дяволска, толкова е по-харесвана, колкото по безсмислени се текстовете на съвременните песни, толкова са по-слушани и стават хитове. Или да погледнем развлеченията на тинейджерите – барчета, дискотеки, компютърни игри, алкохол, наркотици… Но те не са виновни, просто те са се нагледали на филмчета, в които техните връстници на Запад водят “красив и лесен” живот – който не води към небесния рай, и копират видяното.
Но кой да им каже, че не всичко, което е модерно, е нравствено и богоугодно…
Действително, доста много се говори за духовност и нравственост, но до сега в училищата и гимназиите в България няма задължителен предмет - вероучение или етика, но дори и да се появи този предмет отново ще има пречки от страна на от някои родители и преподаватели, за да не се изучава този предмет.
В продължение на темата искам да попитам: колко са телевизионни предавания по нравственост, изкуство, естетика? На пръсти можем да изброим предаванията по телевизията и радиото за източноправославната вяра. Колко са хора, които ходят редовно в православният храм, водят литургичен и богоугоден живот?
Ако искаме в България да израсне младо поколение с висока духовност и нравственост, нека сериозно се замислим над тези въпроси, и да се запитаме: до къде ще стигнем, ако продължим да вървим по този без духовен и безнравствен път?
Не само да говорим за това, но да помагаме и да не пречим на тези, които искат и се стараят да изградят у съвременната младеж силен нравствен, духовен и религиозен фундамент. Защото не само държавата има нужда от това, но и самото младото поколение се нуждае от духовно и нравствено възпитание. Господ отдавна ги чака, а ние трябва да им посочим вратата, на която след като потропат, Той ще им отвори.
Конец! И слава Богу.
Абонамент за:
Публикации (Atom)